будизъм

Китайският писател Мо Йен, лауреат на нобелова награда, разказва в романът си „Уморен да се раждам и умирам“ историята на едно китайска село, полу реално-полуизмислено за период от половин век – между 1950 и 2000 година. Някои наричат романът раблезиански. Той е епичен, едновременно непристоен и поетичен.

Малка спирка на юг от старата столица Киото по линията Кайхан има малко селце, извън града, където е скрит стар будистки манастир. До него достига случайно тайнственият главен герой, представен като чичото на принца от Генджи, докато двама преследвачи, които го търсят безуспешно се опитват да го намерят. В малкото селце никой няма къде да изчезне. Малко по-късно самият чичо на принца от Генджи вече не може да намери мястото, на което току що е бил. То сякаш никога не е било.