Пропорционалното данъчно облагане (плоският данък)

Дискусията около българския плосък данък периодично се разгаря и затихва, но политически ресурс за промени няма. Продължава да се говори за пропорционално облагане по принцип, което е неправилно, защото съществуват най-различни модели, както на теория, така и реално в отделни страни по света. Въведеният в България е възможно най-неблагоприятният от всяка гледна точка.

Дебат за ранния прием в профилираните гимназии - част II

Моят опонент споменава, че профилираните или поне математическите гимназии са доказани и са „златен стандарт“. България има изключително малко ученици с високи постижения според международните изследвания като PISA. Изоставането спрямо страни като Полша, които също са имали от унаследени от времето на социализма математически, езикови и други подобни гимназии, но са се отказали от тях е огромно. Златото в „златния стандарт“ при проверка се оказва фалшиво.

Дебат за ранния прием в профилираните гимназии - част I

Аргументи срещи ранния прием в профилираните гимназии

Нека първо изясня какво разбирам под ранен прием, когато казвам, че съм противник на ранния прием. Имам предвид прием в училище чрез някаква форма на състезателна проверка на знанията и уменията на децата, например чрез приемен изпит, резултати от олимпиади и други състезания или каквито и да било оценки от училище или от стандартизирани тестове.

Предлагани промени в Закона за семейните помощи за деца

През последните седмици социалният министър се активизира със серия от смели предложения, вероятно следвайки примера на колегата си от здравния ресор. В началото повечето предложения бяха объркани дори на чисто техническо ниво, но постепенно се оформят в политика, която заслужава да бъде сериозно критикувана. Предложенията се радват на добър отклик в парламента, както личи от коментари и изразени позиции.

В началото на 2015 г. вече осма година се опитваме да променим законодателството, което регулира училищното образование

Навлизаме в последния етап от обсъжданията на законопроекта за училищното и предучилищното образование, който вече мина в парламента на първо четене. Междувременно дискусиите около съдържанието на закона се разгорещават, като промените, които се правят и ще продължат да се правят до последния момент (ако законът бъде приет) не винаги ще бъдат за добро. Някой, както политически опоненти на ГЕРБ така и неправителствени организации настояват законът да бъде приет само след изготвянето на предвидените в него 18 стандарта.

Негласуващите

Отминаха предсрочните парламентарни избори от началото на октомври 2014 г. и въпросите за избирателната ни система и за политическото участие на гражданите изглеждат по-малко актуални. Все пак не е много сигурно колко често отсега нататък ще имаме избори и дали политическите избраници ще могат да се справят с все по-трудните политически конфигурации. Така че ще се върна към въпросите за гласуването, което е един аспект от участието в политиката и обществото изобщо, така че не би следвало да ни интересува само по избори.

Преди и сега

Измина четвърт век откак в България започнаха промените към пазарна икономика. Четвърт век не е малко време. Дори да не е достатъчно за създаване на истински стабилни демократични институции, както изглежда личи от българския случай, вероятно е достатъчно поне, за да се променят много неща в икономиката и качеството на живота.

Емигрантските пари в България

Първото десетилетие на 21 век е белязано от нарастващ интерес към преводите от граждани, живеещи в чужбина към техни близки в родната страна. Особено в по-слабо развитите страни голям интерес събуждат възможностите тези потоци да се използват за икономическо развитие и намаляване на бедността. Преводите от чужбина надвишават многократно помощта за развитие и са вторият, а в някои страни дори първият по размер финансов поток, изпреварвайки преките чуждестранни инвестиции. В България значението им не е чак толкова голямо, колкото в други страни.

Училищата се различават по най-слабите ученици, а не по най-добрите

Това е препратка към статия във вестник "Сега", която публикувахме с колегата ми Илко Йорданов. В статията се противопоставяме на елитизма на българското образование и ранния подбор на децата според техните способности и настояваме за едно по-демократично образование.

Колко струва оцеляването в България?

Тези дни широко бе коментирано изследване на международната благотворителна организация “Оксфам”, според което най-богатият 1% в света държи 48% от световното богатство, докато 80% от световното население държи само 5,5%.

Pages

Subscribe to Observatoria RSS