Observatoria Не всичко, което плува се яде

За да се превърне София в град още по-недружелюбен към пешеходците масово се инсталират светофарни уредби с бутони. Казвам "още" защото мога да дам и други примери. Например, тълпи от пешеходци, които в натоварени часове се разминават по 50-сантиметрови тротоари, като част от потока принудително слиза на 3-4 лентовите булеварди, където профучават коли.

Историята на Сава от романа "Фаустино" На Недялко Славов се развива в един полуфантастичен свят, който напомня времето на социализма. Звездочелите са противопоставени на летящите хора. Светът на Недялко Славов е изкривен до неузнаваемост и въпреки това е разпознаваем. Езикът е накъсан. В него между описанията на човешките чувства, природата и градския пейзаж няма рязка граница.

"Бедността прави с човека чудовищни неща. Тя го превръща във върколак, във вампир, той губи човешкия си облик и изпада обратно в робството на природата, от което с всички сили се мъчи да се откопчи." пише Милен Русков в романа "Захвърлени в природата" (стр. 225). Романът не е посветен на бедността, а е по-скоро една гротескова история на тютюна, разказана с много чувство за хумор. Бедността не винаги прави с човека чудовищни неща, но определено го отчуждава от обществото. Бедността на светците, която е достойнство също в някакъв смисъл е отчуждение от обществото.

Изглед от подножието на Църнио камик в Понор планина към Мали понор и дяловете от Стара планина в района на Драгоман и Годеч. Цълнио камик (Черния камък) е връх с височина около 1500 метра с разломна скала, наречена Столо (Стола) над село Добравица. Някога на мястото е станал голям катаклизъм, разцепил планината и образувал голям каменопад.

Карл Сейгън (2014), Дракони в райската градина, Изток Запад, стр. 141