You are here

Какво ни казват резултатите от матурите през пролетта на 2018?

На 12-ти юни Министерството на образованието оповести някои избрани акценти от резултатите от матурите през 2018 г. Както и в предишни години акцентът е поставен върху позитивните новини. Ще направя няколко неангажиращи коментара на изнесената информация, доколкото това е възможно на базата на краткото съобщение до медиите.
Първо да си припомним накратко какво са матурите и какъв е техния смисъл. Матурите са национални изпити на края на средното образование. В днешно време това са предимно стандартизирани тестове със затворени въпроси – абитуриентите трябва да посочат верен отговор измежду няколко възможни. Напоследък отворените въпроси започват да придобиват по-голямо значение, защото младите хора на много места по света в днешната дигитална култура се научават предимно да оценяват (повърхностно) и да рециклират чуждо съдържание, но трудно произвеждат собствено – особено ако е по-обемно или изисква ползване повече от един източник. В страните, в които ги има матурите обичайно оценяват овладяването на официалния език или официалните езици и познаването на писаната на тях литература, овладяването на математиката и природните науки, чуждоезиковата подготовка и овладяването на социалните науки. В някои страни абитуриентите трябва задължително да изберат по един предмет от повече от една област или дори от всички изброени, тъй като се счита, че всяка една от тези области е важна за реализацията в съвременния свят. В други страни като при нас някои от сферите не се покриват задължително, а на абитуриентите се дава да изберат според възможностите и интересите си.
За добри тестове се считат тези, които в по-малка степен позволяват да се „учи за теста“ и в много по-голяма степен действително измерват придобити умения в резултат от дълъг период на учене. От добрите матури се очаква да регистрират резултата от ученето през целия цикъл на средното образование. Различни изследвания показват, че както ученето за конкретен тест в по-модерната образователна среда, така и заучаването на клиширани обяснителни схеми, което се среща в традиционното образование е много повърхностно. В нашия жаргон този начин на учене е известен като „зубрене“. Придобитите по този начин „знания“ не водят до формиране на трайни полезни умения и бързо се забравят. Съпътстващият стрес и формираните вредни навици обаче могат да имат бъдещи лоши последствия.
За съжаление огласяването на резултатите от матурите и други национални оценявания при нас генерира голям брой съобщения и коментари, които не мога да определя по друг начин освен като наивни. Не мога да обвинявам авторите им, защо си давам сметка, че за тях има достатъчно обществено търсене. Тук трябва да спомена на първо място публикуването на 10-те (20-те, 100-те и т.н.) училища с най-висок резултат на матурите по каквото и да било. Родителите искат от година в година да участват в истерията по кандидатстването след седми клас в „най-добрите“ училища, макар че по дефиниция (по елементарна сметка) повечето от тях ще бъдат в редовете на губещите. В система, в която такова разделение съществува 70% от хората (в случая от децата и техните родители) няма как да попаднат в 10%-те процента на най-успешните. Освен това приемът на база на постижения след 7-ми клас прави наблюденията след 12-ти клас тривиални. Тези деца вече са били най-добрите преди 5 години и потвърждението на естествената прогноза, че вероятно пак ще бъдат най-добрите и сега не носи много ценна информация. Децата, които към края на седми клас не са сред първенците в ученето със сигурност нямат шанс да попаднат там.
Обясненията защо резултатите са се променили само за една година също трябва да се правят много внимателно или да не се правят. Най-простото и основно предположение в сериозните научни изследвания в такива случай е, че учениците от двата випуска са просто различни. Още повече, че България е изправена пред значимо намаляващи випуски. На матурите през 2008 (първите задължителни през новия век) са се явили над 70 хиляди ученика. Към 2013 година броят на явяващите се спадна под 60 хиляди. Сега е малко над 50 хиляди. Огромната част от намалението се дължи на намаляването на броя на децата, на второ място на емиграцията. Някакво влияние, макар и в по-малка степен имат отпадането от училище и неявяването на матури.
Освен това резултатите от матурите идват след 12 години учене, дори повече ако включим и детската градина. Випуск 2017 и випуск 2018 са учили в една и съща система в едни и същи училища, при едни и същи учители през целия си ученически живот. Промените в състава на учителството и в училищната среда за една година са пренебрежими. Така че можем да представим два потока, които се движат по едно дълго трасе със съвсем малка времева дистанция помежду си. Защо предполагаме, че тези два потока от ученици са били подложени на различно въздействие в една и съща система, в едни и същи училища от едни и същи учители? Напомням, че международните изследвания правят анализ през период приблизително равен на една образователна степен. Това е време, за което могат да се променят повече неща, но дори и тогава анализът трябва да отчете всички различия между кохортите (това е думата, която експертите използват за децата, започващи училище в една и съща година) от деца. Другата възможност е подготовката за матурите да зависи основно от ученето за самите тестове през последната учебна година, а не от 12-те години в училище. Тогава наистина в две съседни години могат да се появят съществени разлики, които зависят основно от променените усилия на училищата на финалната права по подготовката за матурите. Тази хипотеза обаче би била еквивалентна на констатацията, че тестовете не изпълняват целта, за която са предназначени.
С изключение може би на матурата по български език те не могат да бъдат използвани, за да се прецени дали новите випуски като цяло са по-добри от предишните, т.е. дали учениците стават все по-добри и по-добри по математика. При положение, че на повечето изпити, включително на математика се явяват най-много до 10% от учениците в целия випуск. Единствените изключения са английския език, биологията и здравното образование и география и икономика. Но дори при тях съмнението за сравнимост на резултатите остава. Тези, които се явяват на тези изпити не са. Изпитите от втората матура могат да се използват внимателно за преглед на напредъка на определени ясно дефинирани групи ученици със сходни характеристики. Могат в някои случаи да се ползват и за оценка на напредъка между отделните изпити (например тези след 7-ми клас и матурите) на едни и същи ученици.
Защо толкова ученици избират биологията и географията? По мои наблюдения тези предмети се избират от много ученици, които не знаят какво да изберат и нямат някакви ясни предпочитания за втория предмет. Считат ги за по-лесни, защото няма математика и можеш да ги изкараш без да пишеш собствен текст. Това през много от годините беше особено валидно за географията. Твърде вероятно една от основните причини резултатите на изпита по география да са сред ниските се дължи именно на този феномен, а не на трудността на теста.
Свободният избор на предмети прави сравнителният анализ по години още по-проблематичен поради това, че в различни години миксът от предмети, които абитуриентите избират е различен. Въздействието от свободния избор на предмети върху сравнимостта на резултатите е изследвано в много научни статии на базата на изпити в различни страни. Като цяло в такива случаи сравнимостта е силно ограничена. В някои случай е възможно резултатите от отделни предмети да се разглеждат заедно – например физиката и математиката или всички предмети, свързани със социалните науки. В данните от нашите матури според мен може да се следи и цялостното разпределение на резултатите, за да се види доколко образователната система успява да намали различията.
Можем да сме почти сигурни, че ако при равни други условия по някой от предметите се явят почти всички ученици – ако да речем този предмет стане задължителен – резултати ще са твърде различни. Това в особена степен важи за изпита по математика. Ако бъде направен задължителен резултатите ще бъдат наистина много по-лоши. За географията не съм сигурен дали ефектът няма да бъде в обратната посока. Много от учениците, които имат затруднения с матурите така или иначе се появяват на този изпит или на изпита по биология.
Затова за момента бих се въздържал от голяма радост около констатираните подобрения в резултатите на учениците. Надявам се скоро министерството на образованието да публикува обичайната по-обширна сравнителна справка. В предишни години тази справка съдържаше и интересни наблюдения и обобщения на базата на целия опит от матурите. Имаше и коментари за това кои промени в резултата може да се дължат на промени в самите тестове и скалата за оценяване. Надявам се и в новото и издание да има подобни. Но най-вече струва ми се има нужда да се направи анализ какво се случва със състава на намаляващите випуски, да се направи
Имам две предложения. Добре е във всяка конкретна година Министерството на образованието да си избере някакъв тематичен фокус и да представи по-подробно данните да кажем за определен тип училища. Например (само например) една от темите може да бъде образованието в професионалните училища, които обучават ученици с ниски академични постижения – не защото са лоши училища, а защото системата е така устроена, че тези ученици масово попадат там. В тези немалко на брой училища има проблем както с явяването на матурите и на държавните изпити по професията, така и с резултатите. Това означава, че много ученици излизат и нови ще продължат да излизат оттам с големи пропуски в общообразователната подготовка и с недостатъчни умения по професията, която са изучавали – една много лоша комбинация. Новата възможност да се ползва държавния изпит по професията за втори изпит на матурите може да повиши интереса към професионалната подготовка, а може и да не стане така – ето една важна тема за анализ.
Министерството на образованието може да помисли да направи един ретроспективен обзор за първите 10 години от прилагането на матурите в съчетание с анализ на резултатите от националното външно оценяване след 4-ти и 7-ми клас. С по-малко новини и с повече емпирично обосновани заключения. В по-ранните статистически справки на министерството имаше елементи от такъв анализ. Обзорът би могъл да разгледа по-дълбоко някои от важните обществени теми, свързани с образованието като регионалните различия и техните причини, резултатите от относително ранното профилиране по способности в нашата образователна система, образованието на малцинствата, бъдещето на професионалното образование, адекватността на компетентностите, придобивани в училище към все по-бързо променящата се социално икономическа среда наред с други. Националните тестове, при всички възможни резерви към тях, дават материал за започването на подобни дискусии.