You are here

Таблиците на живота и смъртта

Тези дни беше публикувана една от световните класации на страните според здравето на тяхното население. Става дума за един от индексите, публикувани от Блумбърг. Почти паралелно беше публикуван и индекса на щастието, който се доминира от няколко Скандинавски страни със студен климат, високи данъци и много ниски нива на слънчево греене през годината.

Индексът на здравето проследява смъртността от заразни и незаразни болести и травми. Включва и очакваната продължителност на живота в четири различни момента – при раждане, през детството, в младостта и при пенсиониране. Отделно на страните се отнемат точки и за здравни рискове, част от които зависят от човешкото поведение, друга част зависи от едновременно от поведението и здравната политика, а трета част зависи от фактори, които са свързани с околната среда.

Трябва да се отбележи, че точките отнемани за здравни рискове за доста малко – средно около 5 точки, докато първото място носи на Италия малко над 90 точки. В общия случай разликите в здравните рискове могат да доведат до размествания най-много в рамките на 2-3 места.

Новината, че България не стои много добре в индекса беше широко огласена от нашите медии, затова няма да повтарям подробностите, а по-скоро ще се запитам защо това е така? В този индекс няма субективен компонент, иначе бихме заподозрели, че в относително лошия резултат на страната ни има нашия пословичен песимизъм.

Първо напомням на читателите, че Блумбърг публикуват и Индекс на ефективността на здравеопазването, където продължителността на живота влияе положително, а разходите отрицателно върху общата ефективност. Там България се представя по-добре главно поради невисоките си разходи за здравеопазване. Логиката на този индекс е, че е много добре, когато висока продължителност на живота се постига с ниски разходи за здравеопазване. Това се случва най-общо казано в страни, които имат високо качество на живота в съчетание с благоприятен климат и здравословна традиционна диета. Съвсем логично е че разходите за здравеопазване съвсем не са единственото нещо, което влияе на продължителността на живота, както е и съвсем ясно, че ролята на здравеопазването не е само да увеличава продължителността на живота. Здравеопазването повишава и качеството на живота – един от измерителите за това например е продължителността на живота в добро здраве, тя повишава капацитета на хората да водят нормален живот, освен това намалява болката и страданието без това непременно да е свързано с по-продължителен живот. Има случаи, когато тези две цели влизат в директен сблъсък. Здравеопазването освен това създава чувство за сигурност и спойка в обществото. Малко неща са по-дезинтегриращи в социален план от това да знаеш, че ако се разболееш ще бъдеш изоставен на съдбата си. А сериозните здравни проблеми са сред нещата, които са на практика неизбежни в рамките на човешкия живот, особено през последната му фаза, а здравните услуги, които се отнасят до сериозни проблеми имат обичайно цена, която е непосилна за огромната част от членовете на обществото и техните семейства.

От индекса на ефективност много лесно е да се направи изводът, че намаляването на средствата за здравеопазване при запазена средна продължителност на живота е нещо много добро. Този извод може да бъде много подвеждащ. САЩ често са давани като пример за страна с много високи разходи за здравеопазване на глава от населението при нисък резултат. Значение, разбира се има не само това колко са разходите на глава от населението, а и как са разпределени сред населението. Нека ви дам съвсем прост пример. Предварително се извинявам ако звучи малко брутално. Извинява ме това, че по-завуалираната реалност на достъпа до съвременното здравеопазване е често не по-малко брутална. Просто е по-трудно да й хванеш дирите и да я обясниш в кратка статия. Да кажем, че в някаква измислена популация трима души са достигнали определена възраст, на която почти всички заболяват от болест, която е фатална ако не се лекува. Лечението струва 100 хиляди единици. В съответната здравна система има на разположение 300 хиляди, но те са по-сметката на единия от тримата. Той дава 200 хиляди, за по-скъпо лечение, за да е напълно сигурен в резултата, срещу тези допълнителни пари и обстановката е по-комфортна, има денонощна грижа, личен психолог, изглед от болничната стая към морето. Други 100 отиват за рехабилитация или пластична операция – въпросната болест понякога оставя и козметични проблеми. Другите двама умират. В друга система един разполага с 200 хиляди по застрахователната си сметка, друг със 100, третият умира. В третата и за тримата има осигурено базисно лечение. Очевидно при сравними разходи за здравеопазване в трите здравни системи има различна условна преживяемост при достигане на определена възраст. Причината е очевидна – неравенство в достъпа до здравеопазване. Мога постепенно да усложня примера и да ви демонстрирам подобни разлики при неравенства в качеството на здравната услуга, заради различните разходи. Едната терапия например и е три пъти по-евтина, но с двойно по-голям риск от летален изход. В реалните здравни системи естествено има и много по-сложни казуси. Както вече споменах преживяемостта не е единствената цел. Щастието отново да ползваш ръката си, да виждаш или да можеш да ходиш едва ли е много по-малко от щастието, че ще живееш няколко години повече. Намаляването на интензивността на болката от 8 на 4, където 10 означава непоносима болка (смъртта е за предпочитане пред нея), а 1 – пълна липса на болка също означава, че една терапия пък била тя само симптоматична или палиативна има сериозен ефект. В крайна сметка кой има право да отсъди кой резултат е по-сериозен? Въпросът тук е реторичен, но методите за оценка на здравните технологии, които все по-широко се прилагат у нас отговарят именно на такива въпроси.

Но да се върнем към току що публикувания индекс на здравето и към основния му компонент - очакваната продължителност на живота при различни възрасти. По тази ключова тема ще се обърна направо към първоизточника на основните данни на Блумбърг – това, което се нарича таблици на смъртност или преживяемост според това дали искаме да ги погледнем откъм добрата или откъм лошата им страна. Най-авторитетният източник на сравнителни данни по темата за статистиката на живота и смъртта е Световната здравна организация.

Да погледнем на смъртността между 65 и 69 години. Това и възрастта, в която типичният човек (поне в развитите страни) тъкмо е започнал да се радва на пенсията си. Според таблицата на СЗО за България вероятността за смърт между 65 и 69 години е 15% за мъжете и 6.2% за жените. Т.е. в България през 2015 година 85% от мъжете и 93.2% от жените, достигнали 65 години могат да очакват, че ще отпразнуват 70-тия си рожден ден. Трябва да отбележа, че за съжаление този показател при нас се подобрява много бавно през последните години. За сравнение в Албания, която е значително преди нашата страна в класацията на Блумбърг, 90.8% от мъжете и 94.8% от жените достигнали 65 могат да очакват, че ще доживеят и до 70. Това може на пръв поглед да не изглежда кой знае какво, на всъщност е сериозна разлика и при двата пола. Тя се запазва и при по-горните възрастови групи и това увеличава общия ефект. В Италия – водещата страна в индекса на Блумбърг - 93.3% за мъжете и 96.3% от жените на 65 ще могат да се радват на пенсията и живота и след пет години. Няма нужда да казвам, че вероятността някой да доживее до 65 в Италия също е значително по-голяма отколкото в България, макар че в развитите страни смъртта преди 65 отдавна по принцип отдавна е събитие с ниска вероятност.

И така - по света хората живеят различно дълго в различните страни, както и в рамките на една и съща страна. Това зависи от тяхното здравеопазване, от парите, които отделят за него и от това как са разпределени, но зависи и от други неща, сред които са неравенството и общото чувство за сигурност и подкрепа в обществото. Накрая здравето и дълголетието имат корени и в културата и начина на живот – пример за това е храненето, разбирано като типичната традиционна диета.

Фактите сочат, че България не се представя много добре по отношение на очакваната продължителност на живота за различните възрастови групи дори сред страните със сравними или дори малко по-ниски нива на доход, включително в сравнение със страни като Албания или Македония, на които сме свикнали да гледаме с известна надменност.

Накрая трябва да се отбележи, че що се отнася до шансовете за преживяване във възрастовата група 100 и повече години за момента цари пълен глобален егалитаризъм. В таблиците на СЗО там ще видите числото 1 – математическото обозначение на факта, че всеки достигнал 100 години, след това рано или късно умира, независимо дали живее в Норвегия, Япония, Италия или е имал късмета да доживее Матусаловите години в някое по-безрадостно кътче на планетата. Иначе казано, за момента хората са смъртни, но е твърде възможно в недалечно бъдеще новите медицински технологии да позволят не постепенно, а рязко увеличаване на продължителността на живота, дори практическо безмъртие (тази дума произнасям по-тихо). Присъствал съм на лекции на сериозни познавачи на съвременните биологични и медицински технологии, които изразяват съжаление, че са част от едно от последните поколения, които ще умрат. Обратната страна на този процес е, че като всички нови технологии в медицината тези възможности ще бъдат непосилно скъпи поне в началото заради гигантските инвестиции в научни изследвания. Така може някои скоро след нас да станат свидетели за пръв в историята как хилядолетната мъдрост на пророци, философи и обикновени циници, че в крайна сметка и бедният и богатият и безвластният и най-големият тиранин умират, ще стане безполезна. И какво ще правят тогава преди още да се е появил аспиринът на безсмъртието? Я да се насочим към по-непосредствени проблеми.

Tags: 
здравеопазване
смъртност