You are here

България и споделения просперитет

Хората в България се стремят към споделен просперитет, казва Световната банка в кратко съобщение за проучванията и публичните обсъждания, които е организирала в България, за да планира бъдещото си сътрудничество с нашата страна. Хората се стремят към нещо, което нямат и в този смисъл заглавието на съобщението е напълно адекватно. В България няма споделен просперитет.

Данъчна политика:
1) няма необлагаем минимум
2) пропорционален (плосък) данък

Образование:
1) Високи степени на социална сегрегация
2) Ранно профилиране по способности и реално – по социално-икономически статус на родителите

Здравеопазване:
1) Поне 900 хиляди здравно неосигурени
2) Големи териториални диспропорции в разпределението на извънболничната помощ

Списъкът може да продължи.

Диагностиката, направено от Световната банка описва историята на българския модел за развитие, основно от 1997 насам, но най-вече през 21-ви век.

Накратко историята включва големият ръст на икономиката поради притока на чужди капитали в сектори на икономиката, които наемат ниско квалифициран труд. Отварянето на работни места за хора, които нямат завършено средно образование нито са имали възможност да инвестират в уменията си по друг начин, намалява в непосредствен план бедността и неравенството. Но това е неустойчива политика в дългосрочен план. Хората се заблуждават, че може през целия живот да се просперира

Така че единият разказ за случилото се в България е „всичко вървеше добре и беше добре обмислено, но после неочаквано дойде кризата и изтри много от положителните резултати“.

Другият разказ, според мен по адекватен на реалността гласи, че политиката за стимулиране на инвестиции в сектори, които търсят нискоквалифициран труд е изначално недалновидна. Тези работни места са неустойчиви. Такъв вид растеж се постига при ниски публични разходи и ниски данъци, но цената му се измерва в пропуснати възможности за минаване на друго ниво чрез публични инвестиции в образование, наука и здравеопазване.

Пазарите наистина са социални машини за оптимизация, на те са недалновидни (ако си позволим тази хуманизация). Пазарите намират локални максимуми (или минимуми в нещата, които е добре да бъдат минимизирани). Намирането на глобални максимуми и минимуми изисква промяна на обичайното русло, т.е. - изисква публична политика.