Как (да) се оценява в училище?

Станислав Георгиев от РИО София пише в своя статия, че "ученикът в днешно време е неспособен, нежелаещ и неразбиращ защо му е необходимо да се образова и да развива качеството да се самооценява". Една доста мрачна картина на нашето образование, която идва от място, което по принцип трябва да вдъхва оптимизъм и да ни предлага решения. По нататък в статията се защитава тезата, че въпреки липсата на стандарт за оценяване е ясно какво учителят трябва да оцени. Посочени са съответните колони от ДОИ за учебно съдържание. Трябва да се вметне и че от това, че е известно какво трябва да се оценява не означава, че е известно как трябва да се оценява. Но с новите стандарти, които се разработват в момента този проблем може да бъде преодолян. А може и да не бъде… Текстът се позовава на стария Закон за народната просвета. Но не това е важното, а самата позиция по темата за оценяването, където проблемът се обяснява и чрез особености на днешните ученици,а не само чрез недостатъци в системата за оценяване и в учебното съдържание. Според мен система за оценяване, която е неподходяща за оценяваните е просто лоша система за оценяване, а не добра система, приложена към неподходящи оценявани. Иначе в статията има много интересни наблюдения за това как изпитването в училище се превръща във формална дейност, която няма връзка с философията на оценяването и с неговата основна цел да стимулира по-нататъшното развитие и ученето. Напълно съм съгласен с констатациите на автора, че изпитването нерядко се ползва и като форма на наказание, особено, когато зад това стои безсилието на учителя да овладее класа. Тук е мястото да се запитаме кой помага на учителите в решаването на тези трудни проблеми и каква е ролята на инспектората? Това е истински и откровен въпрос, а не прикрит и реторичен. Не знам какъв е отговорът.

Статията е публикувана в Стратегии на образователната и научната политика том 24, брой 3 от 2016 "Оценяването в средното образование. Значение, цели, резултати, задачи на оценяването по БЕЛ (329-338)