Brexit

Гласуването на референдума в Обединеното кралство дава много интересен поглед към процеси, които стават и в други европейски страни. Мисля,че има и някои интересни поуки за България.
Хората, които не са се възползвали от членството в ЕС и които са предимно тези с по-ниско образование, по-възрастните и живеещите в икономически западащи общности не само в селските райони и в дълбоката икономическа провинция, но и в периферията на големите градове.
Съвсем естествено притокът на имигранти също застрашава главно професиите и работните места на хората, които разчитат да си изкарват прехраната с ръцете си, извършвайки често непривлекателни, монотонни дейности, изискващи физически усилия. Подобни работни места бездруго са уязвими заради относително лесната заменяемост на неквалифицирания персонал, където нужната за работата компетентност се придобива с кратък инструктаж и няколко дневна практика, а не с образование или продължително обучение. В България единственият сериозен буфер срещу подобни настроения беше миграцията- както тази към по-големите градове, така и най-вече тази към чужбина.
Икономическата политика, която изоставя хората в периферията в името на икономическата динамика, растежа, стимулирането на „активните и предприемчивите“ не е особено далновидна от гледна точка на здравето на обществото (в преносен, но и в пряк смисъл) и в крайна сметка не дава позитивен ефект дори върху икономическия растеж. Неслучайно едно от популистките обещания във Великобритания беше, че излизането от ЕС ще освободи големи суми, които да бъдат инвестирани в здравеопазването. От коментарите в българското публично пространство разбирам, че и сега поддръжниците на тази схема не са си извлекли поука и продължават да настояват, че губещите от това, което са правили досега са виновни за ирационалния курс, който може да поеме обществото.
Евентуалното намаляване на притока от европейски средства след 2020 г. би се отразил много тежко на българската икономика и особено в бюджетната сфера. Много от публичните услуги, особено тези, насочени към най-уязвимите обществени групи няма да могат да бъдат поддържани при сегашните приходи в бюджета.
Още по-лоши последици биха имали евентуални промени, водещи до връщане на бариерите за пътуване и работа в рамките на ЕС и общия пазар. Тогава нашето общество ще бъде лишено от основен социален отдушник и в него ще се акумулира още напрежение.