You are here

Мо Йен и цикълът на преражданията

Error message

Deprecated function: implode(): Passing glue string after array is deprecated. Swap the parameters in drupal_get_feeds() (line 394 of /home/observat/public_html/boyan/includes/common.inc).

Китайският писател Мо Йен, лауреат на нобелова награда, разказва в романът си „Уморен да се раждам и умирам“ историята на едно китайска село, полу реално-полуизмислено за период от половин век – между 1950 и 2000 година. Някои наричат романът раблезиански. Той е епичен, едновременно непристоен и поетичен.

Романът обхваща няколко поколения на фона на преражданита на Симън Нао (Нао е собственото му име) – богат земевладелец, разстрелян безмилостно и без съд при настъпването на комунизма в Китай. Симън Нао се преражда последователно като магаре, бик, нерез, куче, маймуни и накрая – човек. Всичките превъплъщения се отличават с необичайно големи за съответния вид размери, нали в крайна сметка самият Нао е в човешката си битийност е бил „голям“ и доминиращ. Както казва Ямараджа - господарят на подземното царство, преди последното прераждане на Симън Нао, те (в подземното старство) се стремят да не дават прераждане в човешки образ на онези, които са изпълнени с гняв и омраза, но някои души все някак си успяват да се изплъзнат от тяхната бдителност. С всяко следващо прераждане човешките спомени стават все по-далечни, все по-навътре в дълбините на съзнанието, а с това гневът и омразата отстъпват място на мъдростта и покоят, които са прелюдия към новото прераждане като човек, което Симън Нао успява да заслужи. Интересното е, че в съзвучие с идеите на будизма омразата и желанието за разплата дърпат душата надолу в йерархията на битието, независимо, че Симън Нао действително е убит несправедливо. В будистката картина на света, освобождението, което означава окончава край на преражданията може да стане само след прераждане в човешки образ.

Самият Симън Нао при първите си прераждания е изпълнен с гняв, жажда за разплата и чувство, че срещу него е била извършена голяма несправедливост. Образът на Ямараджа е едновременно страховит и шеговит – нещо характерно за будистките описания на отвъдното. Ямараджа не държи на думата си, когато дава обещания на изстрадалите души за следващото им прераждане. Преди прераждането на Симън Нао като нерез Ямараджа му казва, че сега ще се прероди в една далечна богата страна като дете в семейство на заможни родители.

Образът на Ямараджа и самата идея за трансмиграцията на душите идва в Китай от Индия чрез будизма. Този поглед към света дава съвсем различна морална перспектива например от християнството. Описанията на чудото на раждането са разтърсващи и невероятно красиви. В тибетската книга на мъртвите има подобни описания. В крайна сметка, парадоксално, светът, описан през погледа на животните изглежда по-мъдър и първичен, в него перипетиите на развитието, смяната на поколението и на историческите епохи изглеждат незначителни на фона на вечните морални въпроси и на умората от хаоса на битието.

Tags: 
будизъм
Китай