You are here

Звездочелите и летящите хора

Историята на Сава от романа "Фаустино" На Недялко Славов се развива в един полуфантастичен свят, който напомня времето на социализма. Звездочелите са противопоставени на летящите хора. Светът на Недялко Славов е изкривен до неузнаваемост и въпреки това е разпознаваем. Езикът е накъсан. В него между описанията на човешките чувства, природата и градския пейзаж няма рязка граница.

Футболните мачове, доносничеството, закритите партийни заседания присъстват в един свят, където човешката низост се проявява в неприкритата телесност. Първичните функции на тялото са както чиста пошлост, така и поезия, форма протест и дори израз на личната свобода. Светът на билбордовете, обаче, който се появява в едно митично пътуване с влак, също не е кой знае колко по-добър. 90% от тях, както се казва в романа, рекламират дейности, стоки и потребления, посветени на входящите и изходящите отвърстия на човешкото тяло. Само 2% се отнасят до потребности и пособия за главата, а 3.1% - за крайниците. Тази статистика изглежда доста реалистична и може да се отнася до всяка част от потребителския свят, който не изглежда кой знае колко по-съвършен от света на звездочелите. Лайтмотивът на романа е летенето като преобръщане на ходенето. Пешеходната формула е абсолютно изчерпана както се казва в края на романа, където се появява тайнственият художник с ангелско име Серафим.

Недялко Славов, Фаустино, ciela, 2010