You are here

Захвърлени в природата

"Бедността прави с човека чудовищни неща. Тя го превръща във върколак, във вампир, той губи човешкия си облик и изпада обратно в робството на природата, от което с всички сили се мъчи да се откопчи." пише Милен Русков в романа "Захвърлени в природата" (стр. 225). Романът не е посветен на бедността, а е по-скоро една гротескова история на тютюна, разказана с много чувство за хумор. Бедността не винаги прави с човека чудовищни неща, но определено го отчуждава от обществото. Бедността на светците, която е достойнство също в някакъв смисъл е отчуждение от обществото. На друго място в романа един от героите разсъждава, че "има само неща, две положения: имаш пори, нямаш пари...". Тези, които нямат пари трябва "постоянно да ги баламосваш с хиляди неща", за да забравят, че нямат пари.