Страхът и въображението

Карл Сейгън (2014), Дракони в райската градина, Изток Запад, стр. 141

Според Сейгън най-скорошните вкаменелости от динозаври са отпреди 60 милиона години, а семейството на човека (не говорим за рода Homo, а за по-ранни представители) е на няколко десетки милиона години. Следователно не е невъзможно прародителите ни да са имали досег с динозаврите. Дали нощните кошмари и страхът от "чудовища" пита Сейгън не са еволюционни останки от "една доста адаптивна реакция"? Страхът от чудовища е доста разпространен сред децата и се появява скоро след проговарянето, може би дори преди това. Много еволюционни механизми "сработват" за малко при порастването и после изчезват.

Това може би обяснява донякъде виденията на мис Смила. Страхът разбира се е инстсрумент за оцеляване, но според мен той има и по-висши функции. Страхът и развитието на въображението ми се струват наистина неразривно свързани. В този смисъл един примитивен на пръв поглед адаптивен механизъм се превръща в основа на креативността при същества, които вече нямат чак такава нужда от него, за да се пазят.