422 херца на Недялко Славов

В днешно време тонът на камертона, по който се настройват всички музикални инструменти е 440 херца. Но не винаги е било така. Преди да бъде утвърдена от Международната организация по стандартизация, височината на тонът "ла" е била малко по-ниска - 432 херца. Промяната е предложена от Йозеф Гьобелс - министъра на пропагандата в хитлеристка Германия. Признавам, че не знаех за това събитие преди да науча за него от новия роман на Недялко Славов. Ако бях чул за него по друг повод сигурно бих го нарекъл незначително, но след прочетеното се убедих, че то може да бъде и знаменателно.
Разликата между 432 и 440 херца е вероятно недоловима за човешкото ухо. Както казва един от героите на романа "Убиха Вердиевото ла!....За да замаршируват тълпите, за да срутят Разума, за да посекат Душата."

В творбата "Мулатката" на талантливия музикант Нед се използва настройката на пияното с Вердиевото ла от 432 херца. Музикантът сам акордира пианата преди всеки концерт. Очевидно това не може да стане със стандартния съвременен камертон.

Езикът на Недялко Славов е полифоничен, на моменти какофоничен с честа смяна на ритъма и темпото. Накъсани диалози, каскада от думи на френски, латински и старогръцки, примесени с лексика от езика на улицата и социалните мрежи, след нова внезапно дълбоки описания на света на растенията и насекомите, лирична миниатюра, фрагменти от пейзаж, поезия.

Дали човешкият свят е зле акордиран, загубил първичната хармония на битието? Или самата хармония е човешка илюзия? Всъщност последният въпрос не е от Недялко Славов. Там Творецът изпраща повей на вятъра, за да пренареди партитурата в правилния ред, а дъждът е начинът за изпращане на послания, пак от Този, за Когото дъждът е начин на изразяване. А може и да е. Защото границата между виденията и реалността и между копнежа и насладата не е много ясна.

Сбирките на културния елит изплуват като гротескни сенки сред снобска шумотевица, безсмислено говорене и много агресия и егоизъм. Беззвучният свят на глухонемите изглежда много по-музикален, макар че в него има само жестове и тишина. В крайна сметка светът не позволява някой да нарушава неговите норми и стандарти и музикантът е обречен да бъде отхвърлен, да няма поръчки, да се откаже от много пари и привлекателни договори. Просто защото истинското изкуство се оказва малко по-различно акордирано, с разлика от няколко херца, които може би са нераличими за нетренирания слух в отделен тон. Но в цялата хармония на света са безпогрешно разпознаваеми и именно затова мнго опасни.