You are here

За толерантността (в училище и извън него)

Error message

Deprecated function: implode(): Passing glue string after array is deprecated. Swap the parameters in drupal_get_feeds() (line 394 of /home/observat/public_html/boyan/includes/common.inc).

На 1-ви юли участвах в конференция, посветена на интеркултурното образование, организирана от Центъра за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ и ВТУ "Св.Св.Кирил и Методий" с подкрепата на Тръста за социална алтернатива. Повече информация за събитието може да намерите на www.amalipe.com
Темата, над която трябваше да мисля беше как училището може да стимулира толерантността.
Какво е всъщност толерантността? В съвременната теория на интеркултурното и мултикултурното образование стоят някои наивни представи за толерантността. Може би това обяснява известното разочарование и кризата на интеркултурното образование. Европа има проблем, например с участието във войни и конфликти и изповядването на категорично чужди и неприемливи ценности от хора (предимно млади), които са израсли изцяло в европейски образователни системи с всичките им усилия да бъдат приобщаващи и мултикултурни. Между другото, понякога това са имигранти от второ и следващи поколения, но не винаги.
Затова е важно да се кажат няколко думи какво толерантността не е (само).
Толерантността в днешно време не е въпрос само на междуетнически отношения. Нетолерантност съществува и между групи, които споделят обща култура. Това могат да бъдат например социални прослойки, могат да бъдат и привърженици на различни футболни отбори. В последния случай някои биха казали, че става дума по-скоро за средство за „изпускане на парата“, за да не се стигне до по-сериозни и по-дълбоки прояви на нетолерантност. Тази теория, обаче, изисква отговор на въпроса защо футболните агитки участват нерядко и в други сблъсъци. Може би спортът не е достатъчен, за да се изпусне цялата пара.
Толерантността не е любов или харесване между хора или групи. Основният смисъл на думата е близък до това, което разбираме под търпимост. Децата се сблъскват с конфликти още от ранна възраст. Част от толерантността е уменията да се управляват конфликти. Уменията, които се изискват, за да живееш с конфликтите без те да стават разрушителни. В конфликтите има много енергия, която може да бъде и съзидателна, креативна.
Толерантността освен това не е пасивна нагласа към общуването и съвместното живеене. Това не е естественото състояние, в което хората пребивават, когато се отпуснат. Толерантността изисква усилие, тя е активна форма на съвместно живеене.
Имаше една известна песен на Юсу Ндур, в която се пееше „когато детето се ражда на този свят то няма представа за цветове на кожата“. Наистина е така, това знание не вродено, но толерантността не е състоянието, в което пребивават децата преди да осъзнаят съществуващите в обществото различия. Толерантността и състоянието, което идва след като ги осъзнаят, изпитат цялата им суровост и опасностите, които крият и успеят да се справят с това.
Нетолерантността не е само въпрос на незнание и предразсъдък, макар че е въпрос и на това. Аз не бих залагал само на интеркултурното образование за култивирането на толерантност. Понякога групите, които са нетолерантни една към друга или направо изпитват неприкрита вражда знаят едни за други много повече отколкото трети групи за която и да било от тях. Извор на нетолерантност не винаги са незнанието и предразсъдъкът, понякога е знанието за неща, които считаме за неприемливи.
Затова педагогиката на толерантността е педагогика на трудните ситуации, на противоречивите разговори, на конфликта. Усвояването на знания и умения изисква концентрация, когнитивни усилия. Усвояването на толерантността изисква усилия в общуването, изисква етични предизвикателства, правене на избор, изисква практикуване на сблъсък с неприемливи неща.
Толерантността изисква да бъдат наблюдавани и изследвани границите на толерантността. Най-дълбоката толерантност се появява именно по границите, където толерантността е на ръба да стане невъзможна, да се превърне в отричане и разрушителен конфликт, но въпреки това не прекрачваме през този ръб.
Според мен съвременната либерална теория на толерантността може да бъде много обогатена и допълнена от идеите на педагози като Пауло Фрейре. В „Педагогика на свободата – етика, демокрация и гражданска смелост Фрейре казва:
„Трябва да се отдадем на професията си, скромно, но с постоянство, във всичките й аспекти – научна подготовка, строг морал, уважение към другите, последователност Без да позволяваме лошото настроение или антипатията да пречат на уравновесената ни преценка за фактите.“ По принцип в своето творчество като теоретик на образованието Фрейре отделя голямо внимание на конфликта и ценностните противоречия ,които имат далеч по-дълбоки корени, отколкото предполага съвременния либерализъм.

Училището е социална среда, организация, училището е един малък свят. Училището не е подготовка за живота, училището е част от живота на човек.
Ето един пример. Децата имат част по математика. Учат се да решават текстови задачи. Какво се случва в часа? Учителят обяснява как по принцип се решават текстови задачи, как една текстова задача може да бъде изписана с числа и математически символи и как да бъде решена.
Какво друго се случва? Учениците седят по определен начин, на определени места. Може би момичетата седят отделно от момчетата, може би отличниците седят на първите чинове, а слабите ученици на последните. Или са подредени така – някой, който е добър по математика седи до някой, който не е толкова добър. Може би ромите, турците седят отделно… Може би ромите са в съседната стая, в друга паралелка. Децата, които седят в момента в часа по математика знаят това и това не може да не влияе на начина, по който учат математика. Може би някой си мисли така: колкото и да съм слаб по математика съм по-добър от най-добрия в съседната стая.
Учениците общуват с учителя и помежду си. Помагат си един на друг, състезават се един с друг. Учителят изпраща сигнали, с които насърчава, посочва грешки, дава указания. Учениците и учителят живеят в една сложна социална среда и учат от нея. Математиката в случая е само допълнение, част от контекста.
На децата не бива да се спестяват трудните ситуации, които изискват сложна морална преценка, креативност, активност. Нашето училище бяга от трудните въпроси. Например обсъждането на неща като близкото ни минало, холокоста, омразата и враждата между различни групи, бедността, справедливостта. Това е може би основната причина да не сме много толерантни.

Tags: 
гражданско образование
толерантност