You are here

Нощта на детективите

През 2015 излезе на български език пиесата "Дългата нощ на детективите" на швейцарския писател Урс Видмер. Преводът от немски е на Владко Мурдаров. Урс Видмеп е починал миналата година в Цюрих. Пиесата е гротесктно сюрреалистична както и много от останалите произведения на писателя. В нея се появяват с комично (макар и съвсем леко) променени имена известни детективи от френскоезичната, англоезичната и немскоезичната криминална литература.

Главен герой е Шилок Хомс, а на гости са му неговият приятел доктор Хъдсън, Мис Мъпъл (мис Марпъл), Хиро Улф (Ниро Улф), Пол Мегре, Арсен Лупинеску (Арсен Люпен) и Джери Кортън (Джери Котън). Разбира се става убийство, както си му е редът в криминалната литература, макар че на партито присътват само хора, чиято работа е да разкриват убийства. Може би единствено Люпен е "от другата страна на закона", но това в случая няма никакво значение.

Всъщност в пиесата криминалната фабула не е най-важното (поне за мен). Важни са дълбоките морални въпроси, които изплуват, гротескно изкривени като имената на героите и обезобразени от една много фалшива и бутафорна, но иначе брутална реалност. Самият Видмер размишлява по този повод в послеслова към пиесата. Преди детективите са живеели в един свят, в който могат сляпо вярват в морала на собственото си общество. по късно се появяват герои като Филип Марлоу, на които Видмер явно симпатизира дълбоко. Марлоу според интерпретацията на Видмер не иска да бъде сам, но е маргинализиран от обществото. Затова той остава извън нощта на детективите. Той би убил човек като култовия нюйоркски детектив Джери Котън, защото типове като него "са стреляли сляпо във Виетнам във всяка сламена колиба". Тежко е да бъдеш блюстител на закона в един дълбоко аморален и несправедлив свят. Затова самото съществуване на детектива на детективите Шерлок Холмс е "ужасно и нечовешко" по думите на Видмер. Шерлок Холмс е толкова нарцистичен, че сякаш всичко е направено заради него, дори жертвите умират, за да може той да разкрие престъплението, а светът става студен и пълен с огледала, в които читателят, желаещ да прилича на свръхгероите оглежда самия себе си. От това могат да те побият тръпки повече отколкото от най-страшното престъпление.

Корицата на книгата е илюстрирана от художника Иван Луков, който всъщност ми препоръча да я прочета. Негова е и полумеханичната риба, която ми служи за лого.