You are here

Трябва ли ни ранно гражданско образование?

Error message

Deprecated function: implode(): Passing glue string after array is deprecated. Swap the parameters in drupal_get_feeds() (line 394 of /home/observat/public_html/boyan/includes/common.inc).

Все повече министри се чувстват задължени почти всяка седмица да предлагат по нещо ново, за да се поддържа огъня на обществения интерес. Повечето предложения, които се раждат по този начин се оказват при проверка недообмислени или в най-добрият случай не са свързани с никаква цялостна концепция. Този модел на правене на политика може да се сравни с начина на общуване в социалните медии, където всеки бърза да направи достояние на много хора всичко,което току що му е хрумнало. В ежедневието това може да е много освежаващо и разтоварващо, но в политиката този модел на общуване непрекъснато задръства медийното пространство и общественото внимание с неща, които не го заслужават.

Министърът на образованието е цитиран от медиите да казва, че децата са "първо граждани и след това всичко друго в професията". Това е съвършено вярно, единственото уточнение, което трябва да направим е, че в началното а и основното образование така или иначе все още няма никакъв намек за професията. Така че не е ясно с кого се води този измислен дебат, когато говорим за децата в първи клас. Там се придобиват много базисни знания и умения, които са основата на всичко – както на професията, така и на нормалното функциониране в обществото. Тук бих посочил основите на езиковата и математическата грамотност, където в България все още има какво да се желае, както показват резултатите от международни изследвания сред четвъртокласниците. Трудно е да не се съгласим, че четенето, писането и смятането са предпоставка за каквато и да е форма на участие в обществения живот и икономиката. Българската образователна система има да преодолява и допълнителни предизвикателства и в началното училище, свързани с компенсирането на дефицити от семейството и с интегрирането на ученици, чиито майчин език не е българският. Това са все много важни и задачи, изискващи много време и усилия.

За основна цел на гражданското образование се счита стимулирането на пълноценно участие във всички сфери на обществения живот. Една от дефиниции за гражданско участие, намерила място и в документи на Европейската комисия гласи, че активното гражданство предполага участие в гражданското общество, общността и политическия живот по начин, който се характеризира с взаимно уважение и ненасилие и уважава човешките права и демокрацията.

Гражданското образование има политическо, социално, икономическо и културно измерение. Компетентните граждани трябва да се ориентират и да могат да функционират в политическата система, да познават основните институции, пазарите, светът на парите и банките, да умеят да общуват в различни сложни ситуации, да уважават и да зачитат мнението на другите и различията, да умеят да защитават тези и интереси с аргументи и много други неща.

Предметната организация на обучението постепенно се измества от други форми. В българското образование проблемът не е че имаме малко, а че имаме прекалено много предмети с прекалено натоварена програма. В дупките между тях остават необхванати важни знания и още по-важни умения. В главите на учениците има много знания и информация, но когато се изправят пред задачи, в които тази информация трябва да се комбинира, интерпретира и използва, резултатите не са много добри. На този фон не виждам необходимост да има още един отделен предмет по нещо, което изначално не изисква да има такъв предмет.

За разлика от министъра смятам, че това че няма отделен предмет гражданско образование, с нищо не подценява важността на темата, нито е в ущърб на придобиването на гражданска компетентност. Освен това смятам, че най-важните неща от гражданското образование наистина могат да се усвоят в училище, но не непременно в класната стая, нито по специални учебни предмети. Ще дам примера с финансовата грамотност. Тя е част от широкото разбиране за гражданско образование. Оказало се е че в страните, които залагат на специални модули и предмети за финансово ограмотяване, учениците са по-малко компетентни в областта на финансите от страните, в които има силно обучение по математика. Защото някой, който има добра основа по математика няма проблем с бързото усвояване на финансови знания, дори върху тях да не е акцентирано специално.

Не можах да намеря страните, в които гражданското образование да присъства или напоследък да е присъствало като отделен предмет от първи клас. Тъй като тази сфера е доста динамична, а гражданското образование присъства в предмети с най-различни наименования не твърдя, че такива примери през последните 10-15 години няма. Намерих само отделни експериментални програми, например в съседна Сърбия, от които не личи да е необходимо в първи клас да има отделен предмет. Гражданското образование може да бъде вградено дори в изучаването на родния или чужди езици. Ученето на език става чрез определени текстове, които имат някаква тематика. Така неусетно се научават и други неща. Разбира се, изучаването на езика поне в началото е добре да става чрез познати ситуации, за да не се създават допълнителни трудности в нещо без друго трудно. Така че ранното обособяване на отделен предмет по гражданско образование не е масова практика. Най-ранната възраст, за която намерих информация да има такъв предмет е 9 години. Такъв е примерът с Румъния. В съседна Гърция предмети, свързани с гражданското образование има в 5-ти и 6-ти клас. В Германия и много други страни елементи на гражданско образование има от 7-ми клас нататък.

Не липсват и критици на вече утвърдилите се и станали модни модели на гражданско образование. Някои автори (от съвсем демократични среди) дори говорят за „неизпълнените обещания на демокрацията“, с които младите хора трябва да свикват както и с провалите в стратегиите за участие. Всъщност част от горчивата поука, която всеки гражданин трябва да се научи да приема е това, че участието може и нищо да не донесе. Т.е. част от дълбокото учене е да се научиш да приемаш поражения и неприятни истини включително за начините, по които работи демокрацията и това също е важна гражданска компетентност. Така казват критиците на гражданското образование, а тези техни послания ми звучат страшно актуални на фона на българската политическа действителност.

Гражданската пасивност и политическата незаинтересованост сред някои групи младежи, която ясно се вижда в редица изследвания в България не се дължи толкова на непознаване на политическата система, колкото на разочарование и липса на житейски перспективи.

Страната ни е европейски рекордьор по дела на младежите, които нито учат нито работят. Скорошни по-детайлни регионални анализи показват, че в гъсто населените градове, особено в централните части няма такъв проблем – делът на неучещи и неработещи младежи е сравним със средния за гъсто населените райони в ЕС – около 14%-15%. Но започвайки от периферията на големите градове и покривайки цялата останала територия от страната делът на тези младежи става 43%, докато в рядко населените райони на ЕС той е средно 19%. Зад тези данни привиждам огромни дефекти в цялостната програма за развитие на страната ни през последните десетилетия. Тук включвам и сериозни проблеми в образователната ни система, които обаче няма да се оправят с предмет по гражданско образование.

В Българското училище между другото напоследък се развиха практики, които имат принос за изграждане на основни умения за гражданско участие повече от всеки предмет. Това са например формите на ученическо самоуправление, например избираемите ученически съвети и различни доброволчески и благотворителни инициативи.

Стимулирането на груповото и екипното учене е друг пример за чисто организационна на пръв поглед форма, която е заредена с огромен потенциал за развитие на социална компетентност.

Бих препоръчал на Министерството на образованието да се замисли над подкрепата за вече зародилите се добри модели както и поощряването на иновативни подходи, вместо да въведе поредния скучен предмет с учебник, който ще описва за малко по-големите ученици колко депутати има в българския парламент, какви избирателни системи съществуват и каква е разликата между министерство и община. В учебника по гражданско образование за първи клас не зная какво точно ще има.

Струва ми се, че много по-добре за гражданското образование в първи клас ще бъде ако всички деца могат да отидат някъде през лятната ваканция. Има деца, които не са напускали родното си място, което не е никак добре за развитието на гражданска компетентност. Това е и част от суровата реалност на неравните възможности в България, която създава отрано усещане за несправедливост и посява семената на бъдеща незаинтересованост и пасивност.

Преодоляването на тези бариери се посочва като основна мисия на съвременното гражданско образование в някои от най-добрите изследвания по темата. Но от изказванията на министъра не оставам с впечатлението това да е във фокуса на вниманието му. По-нататък за по-големите ученици има развити и изпробвани на различни места чудесни игрови форми. Например да отидат някъде на летен лагер, да си представят че все още няма никакви правила и трябва сами да измислят как да организират всичко, така че да бъде справедливо, полезно и така нататък.

Педагози и изследователи твърдят, че в подобни игри децата проявяват невероятно въображение и измислят институции и правила, които не биха хрумнали на възрастните. Заедно с това започват да разкриват и осъзнават латентните си и придобити в семейството етични предпочитания и идеологически пристрастия. Всичко това е много повече от купчина информация между четири стени на класната стая.

Накрая трябва да отбележа, че в Министерството на образованието със сигурност има експерти, които могат да са полезни при обсъждането на различни идеи, включително в сферата на гражданското образование и обучението в началното училище. Моето усещане е че напоследък този ресурс не се ползва. Министърът разчита вероятно предимно на експертизата в своите политически и интелектуални кръгове.

Например в момента в парламента текат обсъждания на много решаващи за образованието въпроси, залегнали в новия законопроект за училищното образование. Министерството наистина не е вносител на законопроекта, но това не обяснява защо е толкова пасивно, което според мен определено е в ущърб на дискусията. Цялата ситуация напомня на разсеят човек, които присъства на сериозен разговор, от време на време се сепва и прави бележки, които издават, че не следи разговора.

Tags: 
училищно образование
school education