You are here

Районирането на училищата

Според материал от проверка на вестник 24 часа в столицата, публикуван на 17.03.2015 г., все повече училища дават все по-голямо предимство при прием в първи клас на деца, които живеят в близост до училището. На второ място сред критериите е дали някой от родителите работи в района на училището.

Става дума и за училища, които са много търсени о родителите по една или друга причина и в градския фолклор фигурират като „елитни“.
Струва ми се, че това не е само столичен феномен. Моите наблюдения по темата, без да са систематични и изчерпателни навеждат на мисълта, че този процес се случва и в други големи градове. Намирам го за много позитивен.

В България в момента по закон родителите имат право да запишат (по скоро да се опитат да запишат) детето си в избрано от тях училище. Т.е. липсва нормативно райониране с идеята, че това увеличава избора на родителите и симулира някакви пазарни отношения в образованието. В действителност липсата на райониране създава брожение и стрес сред родителите при избора на училище, кара ги да се тълпят от ранни зори пред определени училища в периодите на записване и не на последно място - да участват в нарушения на закона и откровено корупционни практики.

В Европа районирането е обичайна практика в основното училище в много страни, включително в страни с едни от най-успешните образователни системи. Районите обхващат определена територия около училището и понякога съвпадат със съществуващи административни деления, друг път се определят по целесъобразност от съответната община или друг публичен орган. Когато на местоживеенето или местоработата се даде достатъчно голяма тежест, резултатът е същият като при районирането – приемат се първо децата, които живеят в района и едва ако останат места се приемат други от прилежащи райони или по допълнителни критерии. Интересното е, че в тези на пръв поглед лишени от избор образователни системи разликата между училищата е много по-малка, отколкото при нас и в този смисъл записването в конкретно училище не е от драматично значение.

При нас много училища където за едно място кандидатстват по 10 и повече деца си позволяват полуприкрито да организират още в първи клас нещо като приемни изпити, целящи да селектират родители с по-висок социален статус или деца с по-добри възможности за бърз напредък в училище. Наименованията на процедурата могат да бъдат най-разнообразни – от интервю за проверка на мотивацията на родителите, до проверка на училищната готовност на децата. Като че ли децата на немотивирани родители, които са недостатъчно подготвени за първи клас нямат конституционното право да учат. И двете практики (съвсем основателно) са незаконни.

Училищата, приемащи само деца, които бездруго ще се справят добре имат нисък принос към решаването на основните проблеми на българската образователна система, такива каквито ги виждаме в международните сравнителни изследвания. Задачата на нашата образователна система е как много от децата, които се справят средно добре, да започнат да се справят много добре и как да намалим много големия брой деца, които се справят много зле. За да допринесе за тази важна мисия едно училище трябва да приема всякакви деца – и от бедни и от богати семейства, и много добре подготвени, и по-слабо подготвени и напълно неподготвени.

Районирането, разбира се, също създава редица проблеми. В една силно сегментирана система като нашата то създава и усещането за липса на избор и за несправедливост. Не на последно място във всички съвременни градове има силна социално-икономическа сегрегация по райони и квартали – на едни места живеят повече хора с високи доходи, на други места преобладават средните и ниските доходи, а има и квартали, които няма как да бъдат наречени другояче освен гета.

Въпреки това едно разумно райониране по целесъобразност може да изпълни важни обществени функции и значително да подобри работата на образователната система в определен град. Всъщност както се оказва доста училища са започнали да прилагат точно тази политика без да е нормативно регламентирана, чрез критериите за прием, които имат право да ползват.

Струва си на този фон да се проведе обществен дебат за въвеждане (по-скоро за връщане) на районирането, което според мен ще има много позитивен резултат в дългосрочен план в големите и средните по размер градове. В селата и малките градове след силното редуциране на училищната мрежа в контекста на проведената през 2007-2009 година оптимизация, така или иначе родителите и техните деца нямат кой знае какъв избор.

В нашата образователна система има нужда да се отложи колкото е възможно подбирането на децата според способностите и според социално-икономическият им статус. Това означава в училищата да няма записване с приемни изпити, филтриране на родители с възможности, избягване на проблемни деца и други подобни практики. Такава е била рецептата за успешна реформа в много европейски образователни системи през последните десетилетия, като някои примери са много скорошни.