Пропорционалното данъчно облагане (плоският данък)

Дискусията около българския плосък данък периодично се разгаря и затихва, но политически ресурс за промени няма. Продължава да се говори за пропорционално облагане по принцип, което е неправилно, защото съществуват най-различни модели, както на теория, така и реално в отделни страни по света. Въведеният в България е възможно най-неблагоприятният от всяка гледна точка.

Ефектът от преминаването към пропорционално облагане при липса на необлагаем минимум и наличие на таван върху част от данъците или осигуровките няма как да доведе до намаляване на неравенствата в доходите. Това лесно се доказва математически. Тези, които не вярват на математиката могат да погледнат данните за данъчната тежест, публикувани от НСИ. Сред икономистите този съвсем директен резултат е известен като „ефекта на следващата сутрин“, който в случая представлява генератор на допълнително неравенство.

На графиката е показано какво става през 2008 година с ръста на нетната заплата на хора, получаващи съответно 50%, 67% и 167% от заплатата на средния работник. Какво се случва? В резултат от рязкото покачване на данъчната норма при най-ниските заплати от 12.4% на 21.7%, ножицата между техния чист доход и дохода на високо платените се разтваря.

При семействата с деца с ниски доходи увеличените семейни добавки донякъде спасяват положението, но само колкото да компенсират загубата на доход от плоския данък. Увеличените помощи не са успели да подобрят позицията на тези семейства в скалата на доходите. Т.е според европейските индикатори за бедност, положението например на самотните родители с две деца не се е подобрило. Друг компенсаторен механизъм, който успя да ни предпази от рязко повишаване на неравенствата въпреки плоския данък беше вдигането на пенсиите през 2009 г. Тези неща трябва да се имат предвид при оценка на влиянието на плоския данък върху неравенството и бедността, защото това не е единствения фактор. Крайният резултат се получава от едновременното действие на многобройни позитивни и негативни влияния.

Затова защитниците на плоското облагане, поне извън България, изтъкват други аргументи. Те говорят за промени, които не произтичат от самата скала за облагане, а от поведението на хората. При най-богатите един от динамичните ефекти е повишаването на склонността им да плащат данъци. Логиката тук е, че малкият данък се плаща с по-голяма готовност от големия, а и богатите са добре подготвени за надлъгване със системата. Трябва да отбележа, че няма безспорни изследвания, които да доказват, че въвеждането на пропорционално облагане подобрява събираемостта като цяло. В страните, където постъпленията са нараснали това не може да бъде свързано със самия плосък данък. На много места стремежът за доказване на по-висока събираемост води до предприемане на репресивни административни мерки в годините след данъчната реформа. Именно те довеждат до събиране на повече приходи. Подобни изследвания има например за Русия. Още повече, че немалко от страните въвели плоско облагане са, така да се каже, с крехка демокрация (като тези в Централна и Източна Европа, сред които попада и нашата страна), ако не и напълно авторитарни. Това също може да не е случайно - добър материал за размисъл на тези, които си мислят, че ниското данъчно облагане има нещо общо със свободата. Нарастването на събираемостта на данъците не пряко свързано с техния размер, а е част от по-обща тенденция за подобряване на работата на институциите. Заедно с това в развитите демократични страни, които имат много високи и прогресивни данъци се променят и мисленето и нагласите на хората.

Напоследък страни като Чешката република и Словакия се отказаха реално в от пропорционалното данъчно облагане като въведоха двустъпна скала. Исландия, може би най-развитата страна, правила експеримент с плоския данък също върна само след 2 години първо облагането на високите доходи, а след това въведе тристъпна скала.

Очакваните динамичните ефекти при най-бедните получатели на социални помощи стават основно чрез тяхното стимулиране да полагат повече труд. Така, че хората с най-ниски доходи трябва да имат предвид при евентуалната си подкрепа за плоския данък в българския му вариант, че тези които го препоръчват мислят за тях като за мързеливи и опортюнистично настроени, като за хора, които незаслужено получават подкрепа от държавата. Защото ако тези предположения са неверни, динамичните ефекти сред тази част от населението няма откъде да е появят. Не съществуват убедителни данни, че склонността да се работи повече нараства бързо под влияние на по-ниски данъци, нито при най-бедните, нито при групи с по-високи доходи. А и в българския вариант липсата на необлагаем минимум прави нискоквалифицираната, ниско платена работа още по-непривлекателна.

„Ограничаването на данъчното бреме върху бедните е основен принцип на данъчната реформа“. Предишното изречение е в кавички защото не е мое, а е от статия на Хол и Рабушка – създателите на най-популярното предложение за въвеждане на плосък данък. Именно тяхното предложение дава тласък на днешната мода по въвеждане на един или друг вид пропорционално облагане на доходите.

В цитираната статия от втората половина на 90-те години Хол и Рабушка предлагат пропорционална ставка от 19%, за която се предполага, че може да компенсира съществуващите тогава федерални данъци. В тяхното предложение има силен елемент на семейно подоходно облагане. Те предлагат пропорционална (т.е. еднаква за всички или ако предпочитате - плоска) ставка „над щедър необлагаем минимум“, коригиран ежегодно с издръжката на живота. Те предлагат още необлагаемият минимум да е различен за домакинствата (семействата) с различна структура като идеята е да се подпомогнат някои типове домакинства, които по-често са уязвими и особено домакинствата с деца. Напомням, че семейното подоходно облагане в България имаше изключително кратко съществуване и беше премахнато скоропостижно именно с въвеждането на плоския данък. В нашата система освен това няма и помен от необлагаем минимум, още по-малко щедър, а това е много важен елемент от цялостната концепция. Изводът – българският плосък данък няма нищо общо с оригинала и в нашия случай е неуместно да се очаква какъвто и да било позитивен социален ефект.

Всъщност ако трябва да бъдем съвсем коректни, предложението на Хол и Рабушка нямам как да бъде считано за първо, защото на практика пропорционалното облагане съществува от дълбока древност в натурално или монетно изражение и с най-различни ставки. Най-популярната е разбира се десятъка и то именно там, където се ползва десетична бройна система. Това само по себе си подсказва, че зад избора на 10 процентна ставка няма друга логика освен случайността и удобството. В древността възможността за смятане е била силно ограничена, докато днес това не е никакъв проблем. В този смисъл намирам за неоснователни претенциите, че пропорционалната облагане води до някакво драматично опростяване на данъчния процес. В пресмятането на данъка по прогресивна скала има само една допълнителна операция – проверка в коя част от скалата попадаш. При все по-разпространеното попълване на данъчни декларации в електронен вид и това „усложнение“ отпада.

Трябва да подчертая още, че големите надежди, свързани с простотата на плоското облагане са свързани не толкова с доходите на физически лица, а облагането на фирмите. Хол и Рабушка искат да видят годишното приключване на Дженерал мотърс, събрано на няколко реда, а това е свързано с дълбоки счетоводни реформи.

Сред предложенията за въвеждане на пропорционално облагане има и още един кръг от идеи,които са със силно социално послание. Ще цитирам версията (която не единствена) на влиятелния британски икономист Антъни Аткинсън, известен с изследванията си на бедността и разпределението на доходите. В поредица от лекции, изнесени в Упсала той предлага пропорционално облагане,отново с много щедър необлагаем минимум, но независещо от структурата на домакинството. Идеята на Аткинсън е този вид облагане да замени всички останали данъци и осигуровки, включително непреките данъци върху продажбите (ДДС) и социалното осигуряване. Ставките, които обсъжда Аткинсън да от порядъка на 40% до 50%. В случая величината на ставката е от много голямо значение. Идеята е при тази данъчна система вместо традиционните социални помощи, базирани на различни критерии да има гарантиран минимален доход за всички. Това включва и издръжката на разходопокривната пенсионна система. Който иска да спестява допълнително за старини, ще трябва да предвиди суми над споменатите вече поне 40%. Достатъчно висок пропорционален данък върху всички доходи наистина може да финансира една система за намаляване на бедността чрез трансфери или облекчения и същевременно да останат средства за издръжка на други обществени системи като образованието и здравеопазването.

По този начин например, безработният съпруг, чиято жена работи няма да се чувства непълноценен, а ще има гарантиран доход. Гарантираният доход няма да зависи от здравословното състояние, възрастта или готовността за полагане на труд. Очевидно предложението на Аткинсън изхожда от други хипотези за човешкото поведение. Той предполага, че по природа хората не са опортюнисти и че повечето хора изпаднали в затруднение са жертва на обстоятелствата, а не са виновни или избрали доброволно да бъдат извън пазара на труда. Този сценарий може да се обвърже и с идеята за общоевропейски социален пакт (по примера на фискалния пакт) и гарантиран минимален доход, представляващ стандартна пропорция от някакъв типичен за съответната икономика доход (например средната работна заплата). В такъв случай си струва да се дискутира експерименталното въвеждане на пропорционално данъчно облагане с висок необлагаем минимум и ставка, която може да осигури един жизнеспособен публичен сектор.

От казаното трябва да е станало ясно, че по принцип истинското пропорционално облагане предполага премахване на разликата между осигурителни и данъчни плащания. Всичко се третира като данък. Тази логика има някои небезобидни последствия за разпределението на доходите. Ако искаме да направим нещо приближаващо се до идеите за всеобхватно пропорционално облагане трябва да започнем с премахването на тавана на осигуряване. При това без това да е обвързано с премахване на тавана на пенсиите. Плоското облагане е предвидено само за солидарни, разходопокривни плащания. В този автентичен вариант, който желае да спестява допълнително за старини, трябва да го направи след като е платил данъци, доста по-солени от сегашните. А на богатите ще се наложи да плащат наистина много повече.

Плоският данък в България във вида, в който съществуваше от въвеждането си, е едно голямо недоразумение, напълно незащитимо икономически и социално. Това, естествено, не означава, че е незащитимо политически, в подходяща атрактивна опаковка. Всъщност учудващо е (или пък не е?), че сред най-потърпевшите по социално икономически профил трябва да попада голяма част от електората на една партия, която е сред инициаторите и стожерите на нашия плосък данък. Предполагам че за тези, които имат полза от сега съществуващата данъчна система, както и за тези, които намират за основна мисия в живота си да изпълняват определена идеологическа програма, няма особено значение дали цялостния обществен ефект от плоския данък е позитивен или негативен. Има значение само какво си мислят хората по този въпрос.