Емигрантските пари в България

Първото десетилетие на 21 век е белязано от нарастващ интерес към преводите от граждани, живеещи в чужбина към техни близки в родната страна. Особено в по-слабо развитите страни голям интерес събуждат възможностите тези потоци да се използват за икономическо развитие и намаляване на бедността. Преводите от чужбина надвишават многократно помощта за развитие и са вторият, а в някои страни дори първият по размер финансов поток, изпреварвайки преките чуждестранни инвестиции. В България значението им не е чак толкова голямо, колкото в други страни. През 2012 общият паричен поток от преводи от българи в чужбина, отново надхвърли един милиард евро на годишна база, след спад през годините на икономическата криза. Тази сума варира през годините в рамките на 2-4% от БВП. Сами по себе си преводите от живеещите и работещите в чужбина към техните роднини не действат като социална защитна мрежа. Получателите на трансфери обикновено не са сред най-бедните от бедните, както се вижда и от данните за България.

В някои страни делът на трансферите от чужбина в БВП достига 1/3. Такъв е случаят с Молдова (31%) и Таджикистан (35%). Трансферите от чужбина се оказват по-устойчиви от преките чуждестранни инвестиции. Те спадат с 5% през 2009 г. по време на глобалната икономическа криза и се възстановяват през 2010 г. Сред нетните бенефициенти от преводи на свои граждани, пребиваващи в чужбина има и развити страни. Такъв е например случаят с Франция. През 2010 г. страната получава от чужбина 15.9 милиарда, а изпраща само 5.2 милиарда.

Световната банка, която е много активна в събирането и анализирането на информация за паричните потоци, породени от миграцията, прави уговорката, че в статистиката, с която разполагаме става дума само за официално регистрираните преводи от чужбина. Неофициалния приток на пари, предполага се, е много по-голям и става по неформални канали. Напоследък различни глобални компании в банковия и небанковия финансов сектор се опитват да предложат услуги по улесняването на този поток, но има данни, че по различни причини немалка част от хората не се възползват от тях. Данни за преводите от чужбина могат да бъда открити в статистиката на Българската народна банка, в базата данни на Световната банка, както и в много нейни специализирани публикации. Там данните са дадени в щатски долари, докато БНБ ги публикува деноминирани в евро, но те са еднакви и могат да се преобразуват едни в други, използвайки курса евро/долар на Европейската централна банка.

Възнаграждения, спечелени в чужбина от хора, които са пребивавали там по-малко от година и прехвърлени в страната се наричат в българската официална статистика компенсации на наетите – employees compensation по официалната терминология от наръчника на Международния валутен фонд за отчитане на платежния баланс. Такива хора не се водят постоянно живееща в приемащата страна. Прави впечатление как след присъединяването на страната ни към ЕС притокът от средства идващ от компенсации на наетите спада.

Преводите от мигрантите в приемащата страна, които са пребивавали една година или по-дълго време се класифицират буквално като преводи от работещи (workers’ remittances по терминологията на МВФ). Има се предвид хора, работещи в чужбина и пребиваващи в приемащата страна за повече от една година. В статистиката на Българската народна банка тази категория фигурира като „парични преводи от българи, живеещи постоянно в чужбина“. Този паричен поток нараства след приемането ни в ЕС.

Ясно е че разделението на две групи според срока на пребиваване зад граница е донякъде условно, макар че в законодателството на различни страни това може да влече със себе си важни административни и данъчни последствия. В ежедневието обаче процесът на преселване често не еднократен акт. Става дума за отивания и връщания и за все по-дълъг престой. Този модел е видим и в българските данни за преводите от чужбина.
В макроикономически план преводите на българите от чужбина се отразяват в платежния ни баланс и представляват доход по текущата сметка на страната ни от временната или постоянната емиграция. В микроикономически план те подпомагат бюджетите на домакинствата, чиито членове са работили и спечелили тези пари.

В крайна сметка от гледна точка на приноса на парите от чужбина за потреблението на домакинствата в България, няма значение дали те са изпратени или донесени от сезонно, временно или постоянно пребиваващи. Затова е най-разумно да се направи преглед и прогноза за целия поток от преводи, идващи от българите в чужбина. Още повече, че ако се наблюдава само потокът, идващ от българите, живеещи в чужбина, може да се получи погрешното впечатление, че той е резултат от процес на непрекъснато и неограничено нарастване, докато всъщност голяма част от ръста се дължи на това, че мигриращите българи явно се задържат за все повече и повече време в чужбина и все повече от тях попадат в категорията на постоянните жители в приемащите страни. Т.е. това е историята на преструктурирането на нашата емиграция.

По подробното вглеждане в сезонната ритмичност на преводите от чужбина от краткосрочно пребиваващите и дългосрочно заселилите се разказва и една друга интересна история. При краткосрочно пребиваващите потокът от пари е най-силен в края на сезоните, определящи динамиката в икономиката. В края на лятото хората са напечелили и се прибират у дома, затова се наблюдава пик в преводите. Така че парите идват в България не най-много тогава, когато се изкарват, а малко по-късно, когато идва време за тръгване и е ясно, че в приемната страна няма да има повече разходи. При постоянно пребиваващите може да се различи и една друга схема. Там парите идват не толкова, когато е удобно на мигрантите, а тогава когато от тях има най-голяма нужда в България. Наблюдават се пикове около големи християнски празници, края на годината и септември, когато децата тръгват на училище и при нас свършва икономически и социално благоприятният летен сезон.

На приложената графика прогнозата е направена с използване на един от относително сложните статистически методи, който отчита и тенденцията, включително търсейки някакви по-дългосрочни цикли и сезонността и влиянието на предишните резултати върху следващите дълбоко назад във времето.

Например прогнозата (вероятно съвсем правилно) е разчела спадът от 2008-2013 като резултат от някакво рядко събитие, след което следва възстановяване и тенденция към лек дългосрочен ръст, движен основно от нормалния процес на нарастване на номиналните доходи. Това означава, че в краткия период, в който са прогнозируеми, преводите от чужбина не крият нищо толкова интересно. Може да си използва със същия успех и много прост метод за прогнозиране като се продължи линията на нарастване и се добавят на око сезонни колебания.

Към момента всичко подсказва, че ръстът на преводите от чужбина ще се успокои близо до сегашните си нива. Какво може рязко да промени тенденциите в притока на пари от българските емигранти? Става дума за промяна отвъд плавния ръст на доходите и покупателната способност от година на година. Нова мащабна миграционна вълна, отвъд тази, която би подържала сегашния брой на българите в чужбина? Рязка промяна на структурата на доходите на българите в чужбина? Първото може да бъде резултат само от нови сътресения, а второто е трудно да се очаква. А възможно ли е потокът да се обърне и да започне връщане на българите от чужбина или в България да има имигрантска вълна с мащаб, който би ни направил нетен износител на преводи към домакинства в други страни?

Истински интересният въпрос, свързан с всички социално-икономически прогнози е дали през следващия четвърт век за България отново ще има събития от мащаба на 1989 и присъединяването ни към Европейския съюз. Това са събития, които се виждат във времевите редове като внезапни скокове нагоре или надолу, събития които разместват пластове и променят тенденции. От гледна точка на ефектите си 1989 е по-мащабното от двете и изглежда по-малко предсказуемото. И двете за добро или за лошо предизвикаха миграционни вълни. През 90-те години на миналия век потокът от преводи от българите в чужбина се появи практически от нищото. По времето на социализма могат да се посочат най-много някои слаби предвестници. Присъединяването към ЕС пък явно е стартирало процес на настаняване в приемащите страни за сметка на временния престой. И тук става дума не толкова за формалната едногодишна граница, колкото за момента, когато домът ти се пренася на новото място. Това са все големи промени.

Та въпросът е чакат ли ни и занапред подобни събития със същата честота или всичко ще бъде по-скучно и по-прогнозируемо. В момента нищо не се вижда на хоризонта, но най-драматичните промени идват именно без предизвестие.