You are here

Увеличава се пропастта у нас между поколенията

Error message

Deprecated function: implode(): Passing glue string after array is deprecated. Swap the parameters in drupal_get_feeds() (line 394 of /home/observat/public_html/boyan/includes/common.inc).

Националната ни статистика публикува нови данни за очакваната продължителност на живота в страната. Съвсем очаквано тя продължава да се повишава. В момента тя приближава границата от 75 години, като за мъжете е почти 71 години, а за жените почти 78 години. За сравнение в ЕС в момента средната очаквана продължителност на живота при мъжете е 77 и половина години, а при жените малко над 83 години. Това е относително висока продължителност на живота в глобално сравнение, но е много ниска в рамките на ЕС. През 2012 г. средната очаквана продължителност на живота в света е около 70 години. Зад това се крият огромни различия по страни и региони. България се оказва някъде по средата между глобалния показател и показателите на Европейския съюз – регионът в света с най-висока продължителност на живота. По принцип повишаването на продължителността на живота е много позитивна тенденция, която показва подобряване на качеството на живота и особено на медицинските технологии. В България новите технологии и лекарства все още пристигат и стават по-широко достъпни значително след най-развитите страни, но все пак рано или късно пристигат и стават достъпни. Темповете, с които догонваме средната за европейския съюз продължителност на живота не са драматично бързи, но не са и лоши. През последното десетилетие сме съкратили около година от дистанцията. На пръв поглед при тази тенденция след още 5-6 десетилетия би трябвало да се очаква да догоним средните за ЕС стойности. Това вероятно ще се случи преди да сме завършили икономическото догонване и ако не настъпят някакви други промени. Но трябва да се има предвид, че с повишаването на продължителността на живота по-нататъшното увеличение става по-трудно. В началото разликата в години очакван живот могат да се наваксат чрез подобрения в масовото здравеопазване, по-здравословен живот и съвсем рутинни подобрения в жизнената среда. След това все по-голямо значение започват да играят скъпите водещи медицински технологии, достъпът до които зависи от средствата инвестирани в здравеопазване, а относително равният достъп зависи от това дали тези средства са публични или частни.
Продължителността на живота има връзка с икономическата развитие, но то не е единственият фактор, който я определя. В Европа най-висока продължителност на живота се наблюдава в Испания и Италия. По принцип в Средиземноморието продължителността на живота е по-висока от това, което може да се предвиди на база на данните за икономическото развитие на региона. Гърция също е такъв пример. Тя не е сред най-развитите икономически страни в Европа, но има една от най-високата продължителност на живота и при двата пола и дълговата криза засега не изглежда да е променила нещо. Всъщност както се вижда от данните на Световната здравна организация гърците се радват на по-висока средна продължителност на живота от американците, въпреки значително по-ниския си БВП на глава от населението. Климатът и диетата в случая вероятно оказват своето влияние, но и начинът на живот има своето значение. Може да се спори, позовавайки се на различни изследвания, че в Южна Европа животът е по-малко напрегнат и стресиращ, отколкото на север.
Нарастването на продължителността на живота допринася за увеличение на средната възраст на населението. В момента в България тя е около 43 години. Изместването на населението към по-високите възрасти става и под влияние на емиграцията на предимно по-млади хора. Съвсем не без значение дали населението се състарява под влияние основно на нарастващата продължителност на живота или под влияние на ниската раждаемост и миграцията. В България ниската раждаемост играе важна роля както и в някои други европейски страни, но още по-важна роля играе миграцията.
Средната възраст се увеличава и когато се раждат по-малко деца или когато страната напускат предимно хора под средната възраст. Дори непълните данни, с които разполагаме показват, че след присъединяването ни към ЕС е имало увеличена вълна от напускащи страната. При това намаляването на населението поради негативната разлика между заселили се и напуснали страната е много по-голямо при възрастите 20-35 години, отколкото при населението над средна възраст. Това има сериозни последствия за икономиката и обществото. В България поколението в така наречената трета възраст започва да играе важна икономическа роля. В традиционното българско общество бездруго възрастните играят помагат в отглеждането на децата, но сега в някои населени места те поемат основната грижа за децата, защото родителите са в чужбина. В населеното място остават да живеят предимно деца и хора над трудоспособна възраст. Това, което се е получило в България поради миграция, в някои африкански страни е станало под влияние на епидемията от ХИВ/СПИН, а в развитите страни поради ниската раждаемост и малобройността на някои поколения.
Според много изследвания „изтъняването“ на поколенията в трудоспособна възраст особено тези, които са по-млади, води до затруднена комуникация с юношите. В такова общество по-лесно се създава усещане за културна или ценностна пропаст между поколенията, тъй като средните поколения са естествен буфер между по-старите и по-младите, те тушират заплахата от отчуждение и липса на комуникация. Т.е. загубата на големи групи от хората в по-ранна трудоспособна възраст, освен че представлява предизвикателство за пенсионната система, може да повлияе негативно на приобщаването на децата към живота на обществото и на склонността им да допринасят (например да плащат необходимите осигурителни вноски).
В едно по-възрастно общество като нашето във всеки конкретен период от време, да кажем всяка година, има много повече умирания и много повече инциденти, които изискват болнично лечение и намесата на спешна помощ. Ако погледнем така наречения брутен коефициент на смъртност по света ще видим, че България има показател, който е изключително висок както в сравнение с развитите, така и с развиващите се страни. Това е защото брутната смъртност измерва просто броя умирания за година на 1000 души. В по-възрастните популации вероятността от умиране е много по-голяма. В България всяка година умират почни 15 души на 1000. Това е повече от страните в Северна Европа, където населението все още е доста по-възрастно, но качествата на живота и здравеопазването е много по-добро. Дори в страни като Ангола и Афганистан например годишно умират по-малко хора на 1000 души отколкото в България. В тези страни животът не е лек и безрисков, но пък населението е много по-младо.
В заключени трябва да отбележа, че за момента има оправдан обществен и медиен интерес към всяка порция нови демографски данни, макар те да потвърждават вече известни тенденции. Няма обаче видими усилия от страна на държавата да се подготвяме за настъпващите промени.

Публикувано на 20.05.2-14 г. във вестник „24 часа“

Tags: 
стареене
продължителност на живота