Deprecated function: implode(): Passing glue string after array is deprecated. Swap the parameters in drupal_get_feeds() (line 394 of /home/observat/public_html/boyan/includes/common.inc).
Това е машината, за която не съм сигурен какво точно прави. Виждам, че има шест предавки и нещо до нея, което може би се готви да погълне и да превърне в нещо друго. В моето въображение тя събужда страховити асоциации. Според мис Смила това е просто машина за сок.
Това съм аз, нарисуван от Смила. На тази картина се харесвам повече, отколкото на която и да било снимка. Може би защото изглеждам много добър, много по-добър отколкото съм в действителност. Този ефект не може да бъде постигнат през обектива, само през нечии поглед.
Запознайте се с постъргай. Не бива да се бърка с полтъргайст, това е голяма грешка. В името на постъргай, както ясно се чува, има нещо стържещо, а полтъргайстът си е доста по-безплътен, макар и палав.
Постъргай не е домашен дух, той броди нощем по неведоми места, донася всякакви предмети и изчезва без да се покаже. Добър е, но по малко страшен начин, както би признала мис Смила.
Ето и една версия на сблъсъка на стихиите. Водата и огънят са страховити оръжия, но приличат и на ангелски криле. Думата "огън" е изписана в старинна форма или на неизвестен диалект, който се говори там, откъдето никой още не се е връщал.
Ето го кактусът, който не е обикновен кактус. Напомня на змия, която е готова да ухапе. Той е по средата на еволюционния път от растение към влечуго. Според мис Смила е дружелюбен и благоразположен и всичките ми подозрения са напразни.
Този пейзаж е от времето, когато светът е бил много по-млад, а хората още не са се появили. Не е ясно дори дали това не е прасъществото на клетъчно ниво. Дори тогава вече е имало език, на който всичко е описано. Аз не го разбирам, а мис Смила няма време да се занимава с моето невежество. Всеки знак, изписан отдолу е по-голям от всичките ни книги и всичките ни битове.
Крокодилът изглежда на пръв поглед като изправен на крака бозайник, а не като голям земноводен гущер. Но това е илюзия. Обърнете внимание, че главата на крокодила с раззината паст е малко встрани. Крокодилът е потопен в някаква предвечна стихия. Кото онзи, който е съществувал преди да се появи земята или като онзи, който е погълнал слънцето.
Comments
Това е машината, за която не съм сигурен
Това е машината, за която не съм сигурен какво точно прави. Виждам, че има шест предавки и нещо до нея, което може би се готви да погълне и да превърне в нещо друго. В моето въображение тя събужда страховити асоциации. Според мис Смила това е просто машина за сок.
Просто коте!
Това е само едно съвсем обикновено коте с лъвска опашка! Едно от малките подаръчета, които мис Смила обича да прави.
Това съм аз
Това съм аз, нарисуван от Смила. На тази картина се харесвам повече, отколкото на която и да било снимка. Може би защото изглеждам много добър, много по-добър отколкото съм в действителност. Този ефект не може да бъде постигнат през обектива, само през нечии поглед.
А това е Смила
А това е Смила. Прилича на мен, но е с дълга коса. Липсват и двете червени сърца.
Постъргай
Запознайте се с постъргай. Не бива да се бърка с полтъргайст, това е голяма грешка. В името на постъргай, както ясно се чува, има нещо стържещо, а полтъргайстът си е доста по-безплътен, макар и палав.
Постъргай не е домашен дух, той броди нощем по неведоми места, донася всякакви предмети и изчезва без да се покаже. Добър е, но по малко страшен начин, както би признала мис Смила.
Ето и една версия на сблъсъка
Ето и една версия на сблъсъка на стихиите. Водата и огънят са страховити оръжия, но приличат и на ангелски криле. Думата "огън" е изписана в старинна форма или на неизвестен диалект, който се говори там, откъдето никой още не се е връщал.
Следва многоръката богиня
Следва многоръката богиня. Може би и тя произхожда от страната на стихиите, но не мога да съм сигурен.
Кактус
Ето го кактусът, който не е обикновен кактус. Напомня на змия, която е готова да ухапе. Той е по средата на еволюционния път от растение към влечуго. Според мис Смила е дружелюбен и благоразположен и всичките ми подозрения са напразни.
Клетъчен пейзаж
Този пейзаж е от времето, когато светът е бил много по-млад, а хората още не са се появили. Не е ясно дори дали това не е прасъществото на клетъчно ниво. Дори тогава вече е имало език, на който всичко е описано. Аз не го разбирам, а мис Смила няма време да се занимава с моето невежество. Всеки знак, изписан отдолу е по-голям от всичките ни книги и всичките ни битове.
Крокодил
Крокодилът изглежда на пръв поглед като изправен на крака бозайник, а не като голям земноводен гущер. Но това е илюзия. Обърнете внимание, че главата на крокодила с раззината паст е малко встрани. Крокодилът е потопен в някаква предвечна стихия. Кото онзи, който е съществувал преди да се появи земята или като онзи, който е погълнал слънцето.
Pages