You are here

Анализи

Анализи

Comments

Статията "Плетеница от улици" можете да свалите от следния адрес.

In this paper I have used some methods developed in the framework of the spatial syntax to analyze urban areas located in the Bulgarian cities Sofia and Plovdiv. Topological measures of depth and integration were applied to axial maps of contrasting areas: Roma ghettoes with deteriorating public space and a lot of illegal construction and shanty housing, peripheral but well-planned neighborhoods and orderly and prestigious central parts of the two cities. Expectations that the topology of detached ghetto areas would be deeper and more poorly integrated were confirmed with the exception of part of the historical center of Plovdiv. The old grid of small winding streets proved to be as deep as parts of the Roma neighborhood, though the measures of integration were unmistakably good at distinguishing the two areas.

From a broader philosophical point of view, spatial syntax provides a fresh perspective on the interaction between the human-made urban environment and its inhabitants. The closed
topology can be part of the explanation for urban and social decay. Ghetto inhabitants seem to be literally trapped in poverty and bad living conditions as part of what may be a process of complex interaction whereby people, social groups and their milieu on one hand and the physical environment on the other are shaping each other.

В тази статия съм приложил един аналитичен модел, разработен в рамките на пространствения синтаксис, към сегменти от територията на два големи български града – Пловдив и София. Сегментите са от централната част на двата града и от по-периферни квартали, основно обитавани от роми. Паралелно с това съм се опитал да направя и съвсем кратък увод в основните теми, дебати и източници, свързани с пространствения синтаксис, изхождайки от наблюдението, че той е слабо познат в България, но без каквато и да било претенция за представителност или изчерпателност.

В статията разглеждам острият дефицит на солидарност в нашето общество като една от възможните причини за протичащите неблагоприятни демографски процеси - процесите на миграция на социално уязвими групи в резултат от социално-икономическа принуда, намаляването на населението и поддържането на високи нива на бедност и неравенство, които дори има опасност още да се увеличат.
Опитвам се да аргументирам тезата, че част от миграционните процеси, а именно тези които пораждат дълбоки социални проблеми и маргинализация, могат да бъдат обяснени чрез провал на основните механизми на солидарност в обществото, както на микро ниво (в отделни компактно населени териториални), така и на макро ниво – в обществото като цяло. За целта давам пример с разпределението на средствата от европейските фондове в България, тъй като от тях се очаква да произведат определен ефект на социална и териториална кохезия в една страна, чиято система на преразпределение не е особено настроена към преодоляване на бедността и неравенствата, дори някои компоненти от данъчната система са откровено регресивни.
В последната част разглеждам влиянието на намаляващото и състаряващото се население върху неравенството и бедността. Разсъжденията са илюстрирани с модифициран вариант на един от моделите в така наречените изкуствени общества и с емпирични данни за повъзрастовото неравенство в България.
Основният извод от направените наблюдения е, че нашето общество вероятно има нужда да смени приоритетите си. В момента сме създали стимули, предназначени за едно младо и социално хомогенно общество, в което всеки се грижи сам за себе си. Вместо това е необходимо да се подготвим за едно общество, което ще има нужда от силна солидарност между поколенията и между различните социални групи.

The article deals with some social and economic drivers of demographic change in Bulgaria. Migration of socially vulnerable groups which represents a significant proportion of overall migration can be explained by a failure of basic mechanisms of solidarity in society. Redistributive solidarity at the level of the whole society and solidarity between generations are given as an example. The case of using the EU funds in Bulgaria illustrates inequality generating territorial distribution, which cannot but reinforce migration to more urbanized regions within Bulgaria and emigration. The result is massive loss of working age generations and rapid ageing of the population. In the last section a modified simulation of income distribution in an artificial society and real empirical distributions of incomes in Bulgaria are used to illustrate some possible effects of ageing on poverty and inequality. The key conclusion is that Bulgaria needs to rethink its policies designed to serve a young, homogenous and self-reliant society. Bulgarian society is shaped by rather disruptive demographic forces generating inequality and ageing, which require a much stronger emphasis on solidarity.

Статията разглежда два феномена, които в българските условия са силно свързани с миграцията – оттеглянето на публични услуги от слабо населени райони, илюстрирано с примера на училищното образование и преселването към по-големи градски центрове, което създава нови форми на маргинализация. Следата от пазарен провал, движеща и съпътстваща миграцията може да бъде открита в неизползваните (изоставените) жилища в селските райони и паралелното съществуване на неизползвани жилища и джобове на бедност в големите градове.

The article illustrates two phenomena that are highly correlated with migration in Bulgaria: the withdrawal of public services from sparsely populated areas using the example of school education and the movement of people to larger urban centers in search of jobs and incomes, which creates new forms of marginalization. The trace of the market failures driving and accompanying migration can be seen in abandoned (unused housing) in rural areas and the coexistence of unused housing and pockets of poverty in big cities.

Това е презентация за неравенствата по времето на социализма и след него, която подготвих за дебат в Червената къща.

Това е една стара моя публикация за несъществуването в будистката логика (Захариев, Б. За несъществуването на съществуващото, в "Индия в българската наука", Център за източни езици и култури към ФКНФ на СУ "Св. Климент Охридски", 1997, стр. 203-210). В нея има някои интересни неща, въпреки че формулата в края от днешна перспектива ми изглежда неточна.
Особено дълбока е идеята на някои будистки логици, че несъществуването може да бъде дефинирано, само когато е дадена възможността нещо да съществува по принцип в дадена ситуация, но не е тук.
Тривиалният превод на това твърдения би могъл да бъде, че нещо "го няма" в даден момент и на дадено място, но логическата постановка става много по-интересна ако се запитаме как се дефинира възможността нещо да съществува по принцип.
Дали това се базира на предишен опит или на някакви принципни дедуктивни съображения. А какво става, когато в ситуацията се появи нещо, за което досега сме смятали, че по принцип не може да съществува?

Анализ за присъствието на филолозите на българския пазар на труда между 2006 г. и 2016 г. и за ролята им в обществения живот.