You are here

Малки размисли

Comments

Фино изписани цветя, някои от тях красиво прости, други със сложни детайли. В цветята има слънце, влага, тъмнина, симетрия, багри и хаос. Стъблата им обаче са подредени в строг ред, сякаш са сътворени не от природата, а от педантичен бог в ботаническата му градина.

Ето го и автопортретът на мис Смила. Уверявам ви, че приликата е поразителна.

Майката и бебето са заедно, увити в пъпната връв, която ги свързва. Отгоре има мистичен надпис, който обяснява защо бащата е останал сам.

Този магьосник беше създаден по моя поръчка. Въпреки невинния си вид, той има неподозирани магически способности, които на няколко пъти ме спасяват от беда.

Мис Смила твърди, че малко приличам на него, което е голяма чест за мен.

Тя е обвита в тъга. Нейният принц го няма, защото хем никога не е съществувал, хем чувството е сякаш е бил тук и си е отишъл завинаги. Това е двойна скръб, която не може да бъде описана с думи.

Той само се прави, че е безразличен към влюбените погледи и протегната ръка. Издава го спотаената усмивка. Това е началото на слънчева история с щастлив край, защото спира преди истинския свършек. Такава е тайната на всички истории с щастлив край... че знаят кога да замълчат след едно "яли, пили и се веселили". Затова и мис Смила никога не разказва излишно дълго.

Специален подарък от Смила за мама с неразчетен надпис.

Това е оригиналното заглавие на картината. Мис Смила преоткрива по своя си начин една много стара представа. Поглъщането е нещо много хубаво, в него няма нищо хищническо или канибалско. Наистина, какво по-радостно от това да бъдеш едно със света. Мъдреците от хилядолетия се опитват да го постигнат.

Шишето с отрова е в ярки цветове. Като всички неща в природата, които са толкова опасни, че няма от кого да се крият, с които никой не иска да си има работа. Шишето с отрова е подобно на дърво, огънато от напора на вятъра, на палма, която дава сянка... или на страшно същество, протегнало пипалата си, за да вземе детето от майката. Във всеки случай жената и момичето не изглеждат много разтревожени. Дори да става дума за нещо страшно, това е само приказка.

В омагьосаната гора едно дърво протяга клони към друго, което се отдръпва. Всичко това, разбира се, преди превръщането, заедно с невижданите насекоми, цветята и пърхащите феи е част от някаква човешка история, за която можем само да гадаем.

Pages