You are here

Малки размисли

Comments

Още една от машините на Смила. Този път съвсем обикновена. Самолетът е на път между две спирки. Летенето никога не е било по-приятно и безопасно. Друг път ще ви раскажа за машината, която изглажда морето, когато е бурно и то става спокойно. Тя би била много важна за корабоплаването. Но за момента се ползва само за много по-важни неща като общуването с русалките.

В тялото на лъва ясно се вижда кръвта му. Всяко животно трябва да бъде видяно отвътре, за да разбереш дали е опасно или безобидно. Ние всички усещаме, че погледът отвътре показва много по-важни неща, които нямат нищо общо с погледа отвън. Но много малко са тези, които умеят да гледат така. Мис Смила подозира, че аз не умея. Затова картините трябва да ми се обясняват.

Непредсказуемата стихия е завихрила буквите и казва с тях нещо невнятно.
Дали това, което се вижда едва са хора, които радостно се плацикат на плиткото край плажа или последните оцелели в страшен потоп? За морето тези неща нямат значение както беше казал и Юкио Мишима в един разказ, а мис Смила, вярвам, би потвърдила.

Тази русалка е по-различна - с огнени коси, разперени като криле на ангел в кратък полет над водата. Злото присъства дискретно в слънчевия ден, в едва загатнатата перка на акула.

Pages