Deprecated function: implode(): Passing glue string after array is deprecated. Swap the parameters in drupal_get_feeds() (line 394 of /home/observat/public_html/boyan/includes/common.inc).
Това е пеперуда с рокля и човешки образ, т.е. необикновена пеперуда, пеперуда-фея. Дали във всяка обикновена пеперуда не е скрита фея? Пеперудите са може би пашкулите на феите, но ние нямаме сетива да видим това преображение и си мислим просто, че пеперудите умират.
Чувалът с подаръци го няма, но това е без значение. Дядо Коледа е в обкръжението на своите доста дяволити джудженца, от които можем да очакваме истински изненади. Както подобава на истинската доброта, тази компания по всичко личи ще бъде благосклонна и към непослушните, а на послушните ще разреши да бъдат не чак толкова сериозни. Затова елхата е с естествена украса, а снегът - златист, огрян от зимното слънце.
Две къщи на моите мечти, измислени от Смила. Едната е сред цветя, може би есенни, може би пролетни. Хладно е, защото от комина излиза пушек, а и слънцето е някак по-малко. Край другата прелитат птици, а тревите са наклонени от вятъра. Всъщност и самата къща сякаш се развява като корона на дърво, защото това не е просто човешка постройка, а част от природата. Не е направена да затваря и огражда, а да отваря врата към един много красив свят.
И още една къща, този път с всичко необходимо, събрано на едно място - дърво, екзотични цветя, птици. Сега виждам, че небето прилича на морска повърхност, така че всичко това е може би отражение във водата или един малък свят, обърнат наопаки.
Русалките понякога се доближават до човешкия свят, за да общуват. Нашият бряг е тяхното море. Русалките на мис Смила са малки и графично изящни. Морето понякога е само загатнато, а друг път покрива целия хоризонт. Фини нишки свързват двата свята, по които могат да минат само посветените.
Историите са непроверими. Утопиите са нефалсифицируеми. Следователно няма проблем ако кажем, че историите и утопиите в някакъв смисъл крепят света. Няма как да сбъркаме. В някои варианти на света като история се набляга на неговата илюзорност. Има голяма вероятност светът да е просто измислица или игра (модерен вариант на тази теория се среща във философията на Боструп). Тя напомня донякъде една от основните философски тези на будизма. Но за будизма светът не е измислица. Той е съвсем реален, нищо, че в основата му стои пустотата. Будиската идея за пустота не се покрива с идеята за несъществуването както са мислели някои европейски интепретатори.
Още в примитивните митологии се среща разбирането за това, че съществуването на света се корени в някаква история. Фактът, че светът съществува означава, че някой някъде разказва. В съвременната физика, антропичният принцип възражда на практика същата митична теза, но вече подкрепена с емпирични аргументи и сложна математика. Антропичният принцип гласи, че сред безкрайните възможности от различни стойности на физичните константи и различни траектории на развитие, Вселената е сякаш уцелила именно тези, които са подходящи за появата на живота и на човека, а те са с нищожна вероятност. Антропичният принцип навежда на мисълта, че зад света трябва да стои някаква история, той трябва да има някакъв смисъл. Затова неслучайно се ползва като от теолози и теистично настроени физици като доказателство за съществуването на Бог.
Един от контрааргументите на антропичния принцип е, че всъщност същствуват всички физически възможни светове (според физика Ленард Съскинд) или дори всички логически непротиворечиви светове (според Макс Тегмарк). Вторият клас от светове е много по-широк и богат на възможности, защото ограниченията са по-малко. Ако искаме толкова да разширим границите на битието не виждам защо да не направим и последната стъпка. Защо и логически противоречивите светове да не могат да съществуват? Няма гаранция, че нашата логика е единствено възможна. Самите ние правим и създаваме неща, които не се съобразяват със законите на логиката. Ислямският философ Ибн Араби казва, че Бог е във всеки разказ - и в този, който е верен, и в този който е неверен. Това твърдение не е релативистично. Светът, такъв какъвто то е, в пълнотата и същността си присъства във всичко. Един свят може да бъде еднакво възстановен, познавайки, която и да било негова част. Всъщност дори може да се каже, че печатът на света не са неговите "истини", а неговите митове. Истините освен това имат ниско степен на многообразие, защото са ограничени от реалността. Само митовете могат да създават нови светове точно защото те варират неограничено.
Теорията за Мултивселената с неизброимите си светове също не пречи на митичната интерпретация на света. Ако съществуват всички възможни светове, то тогава задължително ще съществува някой, който да разказва. Всъщност, ще съществуват всички възможни разкази безкраен брой пъти всеки.
Има един интересен епизод от филма на Тери Гилиъм “The Imaginarium of Doctor Parnassus, преведен като “Сделката на доктор Парнасъс”. Във филма дяволът, който се оказва част от добрите, макар че това не е известно на зрителите към момента на сцената, за която става дума, посещава един много странен, еклектично изглеждащ манастир. В манастира сред монасите има вярване, че по всяко време на дедонощието трябва някой да бди, за да разказва една история, в противен случай светът ще загине. Дяволът, запушвайки устите на монасите, след няколко кратки секунди напрегната тишина, казва на настоятеля на манастира нещо такова (цитирам по памет): "Видя ли, историята спря, а светът продължава да съществува. Нищо особено не се случи." Настоятелят, след кратко замисляне отговаря: "Това е защото някъде, някой продължава да разказва някаква история." Това е едно напълно неопровержимо твърдение. То не може да бъде фалсифицирано, ако използваме техническия философски език, някои дори биха казали, че твърдението по тази причина няма смисъл. Но не ли именно това особеността на всички наративи. Без които светът, сякаш не може да съществува.
Човекът е утопично същество. Същество създаващо митове. Митотворчеството стои в основата на човешката природа.
Целта на изложението ще бъде да покажа, че самата неолиберална идеология представлява вид утопична картина на обществото. За целта няма да разглеждам силно технизираните и математизирани аспекти на иконическата теория, която стои зад пазарните идеи, а ще се спра на една от най-силните и вдъхновяващи метафори на либерализма, изложена в класическото есе на Ленард Рийд за молив . Есето е цитирано многократно от водещи идеолози на икономическия либерализъм и използвано в популярен телевизионен сериал от може би най-известния икономист от втората половина на 20-ти век – Милтън Фридман. Основният мотив в есето е създаването на нещо на пръв поглед толкова просто като молива, което не е по силите на никой отделен човек. Само “чудото” на пазара, където всеки участва без дори да знае, че го прави, може да създаде молива. Затова според Рийд моливът е по-голямо чудо от най-големите чудеса в природата, т.е. всичко “смислено” в света е продукт на човешката активност и креативност, освободена от пазарните отношения.
Няма нужда да казвам, че голяма част от изобретенията, необходими за изработването на молива не са направени на пазарен принцип, а са финансирани със средства от данъци, понякога събирани с много насилие във времена, когато демокрацията още не е била толкова разпространена. Казвам това, не за да оправдавам, направеното от тези диктатори, а защото мисля, че "чудесата" на правенето и продаването не могат да бъдат единствено основание да приемем нещо. Освен това моливи успешно се произвеждат и в координирани икономики, в които институтът на пазара не работи или е силно ограничен.
В есето на Рийд не се пита за чудото, че в нашата Вселена въобще съществуват неща, от които могат да се правят моливи, че въобще съществува Земята и живота, а от това, че хората без да координират предварително действията си са способни да направят такова сложно нещо като молива. Никой човек сам не може да направи молив. Нещо повече, според Рийд никой не може преднамерено да координира изработването на молив. Това може да направи само чудото на пазара, което е идентично с чудото на свободния човек.
Възхвалата на молива носи всички белези на една модерна утопия, при това в самото сърце на идеология, която има претенцията да бъде антиутопична.
За мен лично много по-вдъхновяваща е една друга голяма съвременна утопия, която в момента е може би основната антитеза на неолиберализма – екологичното движение, което създава свои метафори за чудото на битието. Екологичното движение е разнородно и в него има както секуларни, така и религиозни корени, включително идващи от будизма и други източни религии. Метафората за листа хартия, която естествено изпъква като антитеза на метафората за молива, се среща в текстове на съвременния будистки учител Тик Нат Хан. Листът хартия, според Тик Нат Хан е образ на взаимосвързаното съществуване, в него при дълбоко вглеждане се виждат облаците, дърветата, слънцето и всъщност - цялата Вселена, и разбира се, наред с всичко останало, хората които са го направили, но в тяхната роля няма нищо особено, нищо открояващо се, нищо повече от приноса на всичко останало.
A piece of paper can't be born; it's made of trees, the sun, the cloud, the logger and the worker in the paper factory. When we burn a piece of paper, the paper is transformed into heat, ash, and smoke; it cannot be reduced to nothingness. Birth and death are notions that cannot be applied to reality.
Листът хартия не може да бъде създаден. Той се състои от дърветата, от слънцето, от облака, от дървосекача, от работника във фабриката за хартия. Когато изгорим лист хартия, хартията се трансформира в топлина, пепел и дим, не може да се превърне в нищо. Раждането и смъртта са понятия, неприложими към реалността.
(Beyond the self. Teachings on the middle way, 2010, Parallax Press, Berkeley, loc. 59-60).
Според някои версии на будизма всичко съдържа всичко останало, това е принципът на взаимното възникване (пратитя самутпада, санскр. “prartitya samutpada”). Този лист хартия съдържа слънчевата светлина, гората, дървосекача, всичко, така че идеята,че листът хартия е малък или незначителен е само идея. “Колкото и тънък да е този лист хартия, той съдържа в себе си всичко във Вселената“. (The heart of understanding: Commentaries on the Prajnaparamita Heart Sutra, 1988, Berkeley, loc 311)
Тези метафори, стоящи в основата на големи модерни утопии са разгърнати в многобройни последващи текстове –например във философските есета на британския физик и неолиберален мислител Дейвид Дойч в книгата му “The Beginning of Infinity” и на норвежкия философ Арне Нес, основател на дълбоката екология. На тази основа, според мен, може да се покаже, че утопиите са важни за поддържането на човешката креативност, многообразието на човешкия свят и на света въобще, и че за щастие, хората не са загубили способността да създават утопии, което означава че няма как човешките институции и обществото като цяло да остане непроменено “до края на дните” и че още много интересни (макар и трудно предвидими) неща предстоят да се случват.
Бобеното стъбло свързва дватя свята - нашия и горния. В най-старите истории от всички краища на света често има някакво стъбло между земята и небето. Небето, обаче не е непременно добро място. Там понякога има човекоядци, както мис Смила добре знае от приказките. Само на най-смелите и най-жестоките е позволено да се качват горе и да оцелеят.
Охлювите са древни същества и много са видели. Не всеки отделен охлюв, а родът на охлювите. Те умеят да предават един на друг много мъдрост без да проронят и дума. Малките охлюви очертават един голям космически охлюв, който знае всичко, дето изобщо може да се знае.
Машината за мисли се включва направо в главата. Започне ли да работи няма граница нито за въображеието, нито за изчисленията, нито за думите. Въпросът е може ли, веднъж включена, машината да спре.
Comments
Фея-пеперуда
Това е пеперуда с рокля и човешки образ, т.е. необикновена пеперуда, пеперуда-фея. Дали във всяка обикновена пеперуда не е скрита фея? Пеперудите са може би пашкулите на феите, но ние нямаме сетива да видим това преображение и си мислим просто, че пеперудите умират.
Дядо Коледа
Чувалът с подаръци го няма, но това е без значение. Дядо Коледа е в обкръжението на своите доста дяволити джудженца, от които можем да очакваме истински изненади. Както подобава на истинската доброта, тази компания по всичко личи ще бъде благосклонна и към непослушните, а на послушните ще разреши да бъдат не чак толкова сериозни. Затова елхата е с естествена украса, а снегът - златист, огрян от зимното слънце.
Няколко прекрасни места за живеене
Две къщи на моите мечти, измислени от Смила. Едната е сред цветя, може би есенни, може би пролетни. Хладно е, защото от комина излиза пушек, а и слънцето е някак по-малко. Край другата прелитат птици, а тревите са наклонени от вятъра. Всъщност и самата къща сякаш се развява като корона на дърво, защото това не е просто човешка постройка, а част от природата. Не е направена да затваря и огражда, а да отваря врата към един много красив свят.
И още една къща, този път...
И още една къща, този път с всичко необходимо, събрано на едно място - дърво, екзотични цветя, птици. Сега виждам, че небето прилича на морска повърхност, така че всичко това е може би отражение във водата или един малък свят, обърнат наопаки.
Русалки на плажа
Русалките понякога се доближават до човешкия свят, за да общуват. Нашият бряг е тяхното море. Русалките на мис Смила са малки и графично изящни. Морето понякога е само загатнато, а друг път покрива целия хоризонт. Фини нишки свързват двата свята, по които могат да минат само посветените.
Някой някъде продължава да разказва
Историите са непроверими. Утопиите са нефалсифицируеми. Следователно няма проблем ако кажем, че историите и утопиите в някакъв смисъл крепят света. Няма как да сбъркаме. В някои варианти на света като история се набляга на неговата илюзорност. Има голяма вероятност светът да е просто измислица или игра (модерен вариант на тази теория се среща във философията на Боструп). Тя напомня донякъде една от основните философски тези на будизма. Но за будизма светът не е измислица. Той е съвсем реален, нищо, че в основата му стои пустотата. Будиската идея за пустота не се покрива с идеята за несъществуването както са мислели някои европейски интепретатори.
Още в примитивните митологии се среща разбирането за това, че съществуването на света се корени в някаква история. Фактът, че светът съществува означава, че някой някъде разказва. В съвременната физика, антропичният принцип възражда на практика същата митична теза, но вече подкрепена с емпирични аргументи и сложна математика. Антропичният принцип гласи, че сред безкрайните възможности от различни стойности на физичните константи и различни траектории на развитие, Вселената е сякаш уцелила именно тези, които са подходящи за появата на живота и на човека, а те са с нищожна вероятност. Антропичният принцип навежда на мисълта, че зад света трябва да стои някаква история, той трябва да има някакъв смисъл. Затова неслучайно се ползва като от теолози и теистично настроени физици като доказателство за съществуването на Бог.
Един от контрааргументите на антропичния принцип е, че всъщност същствуват всички физически възможни светове (според физика Ленард Съскинд) или дори всички логически непротиворечиви светове (според Макс Тегмарк). Вторият клас от светове е много по-широк и богат на възможности, защото ограниченията са по-малко. Ако искаме толкова да разширим границите на битието не виждам защо да не направим и последната стъпка. Защо и логически противоречивите светове да не могат да съществуват? Няма гаранция, че нашата логика е единствено възможна. Самите ние правим и създаваме неща, които не се съобразяват със законите на логиката. Ислямският философ Ибн Араби казва, че Бог е във всеки разказ - и в този, който е верен, и в този който е неверен. Това твърдение не е релативистично. Светът, такъв какъвто то е, в пълнотата и същността си присъства във всичко. Един свят може да бъде еднакво възстановен, познавайки, която и да било негова част. Всъщност дори може да се каже, че печатът на света не са неговите "истини", а неговите митове. Истините освен това имат ниско степен на многообразие, защото са ограничени от реалността. Само митовете могат да създават нови светове точно защото те варират неограничено.
Теорията за Мултивселената с неизброимите си светове също не пречи на митичната интерпретация на света. Ако съществуват всички възможни светове, то тогава задължително ще съществува някой, който да разказва. Всъщност, ще съществуват всички възможни разкази безкраен брой пъти всеки.
Има един интересен епизод от филма на Тери Гилиъм “The Imaginarium of Doctor Parnassus, преведен като “Сделката на доктор Парнасъс”. Във филма дяволът, който се оказва част от добрите, макар че това не е известно на зрителите към момента на сцената, за която става дума, посещава един много странен, еклектично изглеждащ манастир. В манастира сред монасите има вярване, че по всяко време на дедонощието трябва някой да бди, за да разказва една история, в противен случай светът ще загине. Дяволът, запушвайки устите на монасите, след няколко кратки секунди напрегната тишина, казва на настоятеля на манастира нещо такова (цитирам по памет): "Видя ли, историята спря, а светът продължава да съществува. Нищо особено не се случи." Настоятелят, след кратко замисляне отговаря: "Това е защото някъде, някой продължава да разказва някаква история." Това е едно напълно неопровержимо твърдение. То не може да бъде фалсифицирано, ако използваме техническия философски език, някои дори биха казали, че твърдението по тази причина няма смисъл. Но не ли именно това особеността на всички наративи. Без които светът, сякаш не може да съществува.
Молив и лист
Човекът е утопично същество. Същество създаващо митове. Митотворчеството стои в основата на човешката природа.
Целта на изложението ще бъде да покажа, че самата неолиберална идеология представлява вид утопична картина на обществото. За целта няма да разглеждам силно технизираните и математизирани аспекти на иконическата теория, която стои зад пазарните идеи, а ще се спра на една от най-силните и вдъхновяващи метафори на либерализма, изложена в класическото есе на Ленард Рийд за молив . Есето е цитирано многократно от водещи идеолози на икономическия либерализъм и използвано в популярен телевизионен сериал от може би най-известния икономист от втората половина на 20-ти век – Милтън Фридман. Основният мотив в есето е създаването на нещо на пръв поглед толкова просто като молива, което не е по силите на никой отделен човек. Само “чудото” на пазара, където всеки участва без дори да знае, че го прави, може да създаде молива. Затова според Рийд моливът е по-голямо чудо от най-големите чудеса в природата, т.е. всичко “смислено” в света е продукт на човешката активност и креативност, освободена от пазарните отношения.
Няма нужда да казвам, че голяма част от изобретенията, необходими за изработването на молива не са направени на пазарен принцип, а са финансирани със средства от данъци, понякога събирани с много насилие във времена, когато демокрацията още не е била толкова разпространена. Казвам това, не за да оправдавам, направеното от тези диктатори, а защото мисля, че "чудесата" на правенето и продаването не могат да бъдат единствено основание да приемем нещо. Освен това моливи успешно се произвеждат и в координирани икономики, в които институтът на пазара не работи или е силно ограничен.
В есето на Рийд не се пита за чудото, че в нашата Вселена въобще съществуват неща, от които могат да се правят моливи, че въобще съществува Земята и живота, а от това, че хората без да координират предварително действията си са способни да направят такова сложно нещо като молива. Никой човек сам не може да направи молив. Нещо повече, според Рийд никой не може преднамерено да координира изработването на молив. Това може да направи само чудото на пазара, което е идентично с чудото на свободния човек.
Възхвалата на молива носи всички белези на една модерна утопия, при това в самото сърце на идеология, която има претенцията да бъде антиутопична.
За мен лично много по-вдъхновяваща е една друга голяма съвременна утопия, която в момента е може би основната антитеза на неолиберализма – екологичното движение, което създава свои метафори за чудото на битието. Екологичното движение е разнородно и в него има както секуларни, така и религиозни корени, включително идващи от будизма и други източни религии. Метафората за листа хартия, която естествено изпъква като антитеза на метафората за молива, се среща в текстове на съвременния будистки учител Тик Нат Хан. Листът хартия, според Тик Нат Хан е образ на взаимосвързаното съществуване, в него при дълбоко вглеждане се виждат облаците, дърветата, слънцето и всъщност - цялата Вселена, и разбира се, наред с всичко останало, хората които са го направили, но в тяхната роля няма нищо особено, нищо открояващо се, нищо повече от приноса на всичко останало.
A piece of paper can't be born; it's made of trees, the sun, the cloud, the logger and the worker in the paper factory. When we burn a piece of paper, the paper is transformed into heat, ash, and smoke; it cannot be reduced to nothingness. Birth and death are notions that cannot be applied to reality.
Листът хартия не може да бъде създаден. Той се състои от дърветата, от слънцето, от облака, от дървосекача, от работника във фабриката за хартия. Когато изгорим лист хартия, хартията се трансформира в топлина, пепел и дим, не може да се превърне в нищо. Раждането и смъртта са понятия, неприложими към реалността.
(Beyond the self. Teachings on the middle way, 2010, Parallax Press, Berkeley, loc. 59-60).
Според някои версии на будизма всичко съдържа всичко останало, това е принципът на взаимното възникване (пратитя самутпада, санскр. “prartitya samutpada”). Този лист хартия съдържа слънчевата светлина, гората, дървосекача, всичко, така че идеята,че листът хартия е малък или незначителен е само идея. “Колкото и тънък да е този лист хартия, той съдържа в себе си всичко във Вселената“. (The heart of understanding: Commentaries on the Prajnaparamita Heart Sutra, 1988, Berkeley, loc 311)
Тези метафори, стоящи в основата на големи модерни утопии са разгърнати в многобройни последващи текстове –например във философските есета на британския физик и неолиберален мислител Дейвид Дойч в книгата му “The Beginning of Infinity” и на норвежкия философ Арне Нес, основател на дълбоката екология. На тази основа, според мен, може да се покаже, че утопиите са важни за поддържането на човешката креативност, многообразието на човешкия свят и на света въобще, и че за щастие, хората не са загубили способността да създават утопии, което означава че няма как човешките институции и обществото като цяло да остане непроменено “до края на дните” и че още много интересни (макар и трудно предвидими) неща предстоят да се случват.
Бобено стъбло
Бобеното стъбло свързва дватя свята - нашия и горния. В най-старите истории от всички краища на света често има някакво стъбло между земята и небето. Небето, обаче не е непременно добро място. Там понякога има човекоядци, както мис Смила добре знае от приказките. Само на най-смелите и най-жестоките е позволено да се качват горе и да оцелеят.
Охлюви
Охлювите са древни същества и много са видели. Не всеки отделен охлюв, а родът на охлювите. Те умеят да предават един на друг много мъдрост без да проронят и дума. Малките охлюви очертават един голям космически охлюв, който знае всичко, дето изобщо може да се знае.
Машина за мисли
Машината за мисли се включва направо в главата. Започне ли да работи няма граница нито за въображеието, нито за изчисленията, нито за думите. Въпросът е може ли, веднъж включена, машината да спре.
Pages