Малки размисли

Човекът е утопично същество. Същество създаващо митове. Митотворчеството стои в основата на човешката природа.

Целта на изложението ще бъде да покажа, че самата неолиберална идеология представлява вид утопична картина на обществото. За целта няма да разглеждам силно технизираните и математизирани аспекти на иконическата теория, която стои зад пазарните идеи, а ще се спра на една от най-силните и вдъхновяващи метафори на либерализма, изложена в класическото есе на Ленард Рийд за молив . Есето е цитирано многократно от водещи идеолози на икономическия либерализъм и използвано в популярен телевизионен сериал от може би най-известния икономист от втората половина на 20-ти век – Милтън Фридман. Основният мотив в есето е създаването на нещо на пръв поглед толкова просто като молива, което не е по силите на никой отделен човек. Само “чудото” на пазара, където всеки участва без дори да знае, че го прави, може да създаде молива. Затова според Рийд моливът е по-голямо чудо от най-големите чудеса в природата, т.е. всичко “смислено” в света е продукт на човешката активност и креативност, освободена от пазарните отношения.

Няма нужда да казвам, че голяма част от изобретенията, необходими за изработването на молива не са направени на пазарен принцип, а са финансирани със средства от данъци, понякога събирани с много насилие във времена, когато демокрацията още не е била толкова разпространена. Казвам това, не за да оправдавам, направеното от тези диктатори, а защото мисля, че "чудесата" на правенето и продаването не могат да бъдат единствено основание да приемем нещо. Освен това моливи успешно се произвеждат и в координирани икономики, в които институтът на пазара не работи или е силно ограничен.

В есето на Рийд не се пита за чудото, че в нашата Вселена въобще съществуват неща, от които могат да се правят моливи, че въобще съществува Земята и живота, а от това, че хората без да координират предварително действията си са способни да направят такова сложно нещо като молива. Никой човек сам не може да направи молив. Нещо повече, според Рийд никой не може преднамерено да координира изработването на молив. Това може да направи само чудото на пазара, което е идентично с чудото на свободния човек.

Възхвалата на молива носи всички белези на една модерна утопия, при това в самото сърце на идеология, която има претенцията да бъде антиутопична.

За мен лично много по-вдъхновяваща е една друга голяма съвременна утопия, която в момента е може би основната антитеза на неолиберализма – екологичното движение, което създава свои метафори за чудото на битието. Екологичното движение е разнородно и в него има както секуларни, така и религиозни корени, включително идващи от будизма и други източни религии. Метафората за листа хартия, която естествено изпъква като антитеза на метафората за молива, се среща в текстове на съвременния будистки учител Тик Нат Хан. Листът хартия, според Тик Нат Хан е образ на взаимосвързаното съществуване, в него при дълбоко вглеждане се виждат облаците, дърветата, слънцето и всъщност - цялата Вселена, и разбира се, наред с всичко останало, хората които са го направили, но в тяхната роля няма нищо особено, нищо открояващо се, нищо повече от приноса на всичко останало.

A piece of paper can't be born; it's made of trees, the sun, the cloud, the logger and the worker in the paper factory. When we burn a piece of paper, the paper is transformed into heat, ash, and smoke; it cannot be reduced to nothingness. Birth and death are notions that cannot be applied to reality.

Листът хартия не може да бъде създаден. Той се състои от дърветата, от слънцето, от облака, от дървосекача, от работника във фабриката за хартия. Когато изгорим лист хартия, хартията се трансформира в топлина, пепел и дим, не може да се превърне в нищо. Раждането и смъртта са понятия, неприложими към реалността.

(Beyond the self. Teachings on the middle way, 2010, Parallax Press, Berkeley, loc. 59-60).

Според някои версии на будизма всичко съдържа всичко останало, това е принципът на взаимното възникване (пратитя самутпада, санскр. “prartitya samutpada”). Този лист хартия съдържа слънчевата светлина, гората, дървосекача, всичко, така че идеята,че листът хартия е малък или незначителен е само идея. “Колкото и тънък да е този лист хартия, той съдържа в себе си всичко във Вселената“. (The heart of understanding: Commentaries on the Prajnaparamita Heart Sutra, 1988, Berkeley, loc 311)

Тези метафори, стоящи в основата на големи модерни утопии са разгърнати в многобройни последващи текстове –например във философските есета на британския физик и неолиберален мислител Дейвид Дойч в книгата му “The Beginning of Infinity” и на норвежкия философ Арне Нес, основател на дълбоката екология. На тази основа, според мен, може да се покаже, че утопиите са важни за поддържането на човешката креативност, многообразието на човешкия свят и на света въобще, и че за щастие, хората не са загубили способността да създават утопии, което означава че няма как човешките институции и обществото като цяло да остане непроменено “до края на дните” и че още много интересни (макар и трудно предвидими) неща предстоят да се случват.

Охлювите са древни същества и много са видели. Не всеки отделен охлюв, а родът на охлювите. Те умеят да предават един на друг много мъдрост без да проронят и дума. Малките охлюви очертават един голям космически охлюв, който знае всичко, дето изобщо може да се знае.