Blogs

Новият законопроект за здравното осигуряване предвижда наред с други промени и въвеждането на модел за оценка на здравните технологии с акцент върху лекарствените продукти.

Моят опонент споменава, че профилираните или поне математическите гимназии са доказани и са „златен стандарт“. България има изключително малко ученици с високи постижения според международните изследвания като PISA. Изоставането спрямо страни като Полша, които също са имали от унаследени от времето на социализма математически, езикови и други подобни гимназии, но са се отказали от тях е огромно. Златото в „златния стандарт“ при проверка се оказва фалшиво.

Аргументи срещи ранния прием в профилираните гимназии

Нека първо изясня какво разбирам под ранен прием, когато казвам, че съм противник на ранния прием. Имам предвид прием в училище чрез някаква форма на състезателна проверка на знанията и уменията на децата, например чрез приемен изпит, резултати от олимпиади и други състезания или каквито и да било оценки от училище или от стандартизирани тестове.

Навлизаме в последния етап от обсъжданията на законопроекта за училищното и предучилищното образование, който вече мина в парламента на първо четене. Междувременно дискусиите около съдържанието на закона се разгорещават, като промените, които се правят и ще продължат да се правят до последния момент (ако законът бъде приет) не винаги ще бъдат за добро. Някой, както политически опоненти на ГЕРБ така и неправителствени организации настояват законът да бъде приет само след изготвянето на предвидените в него 18 стандарта.

Отминаха предсрочните парламентарни избори от началото на октомври 2014 г. и въпросите за избирателната ни система и за политическото участие на гражданите изглеждат по-малко актуални. Все пак не е много сигурно колко често отсега нататък ще имаме избори и дали политическите избраници ще могат да се справят с все по-трудните политически конфигурации. Така че ще се върна към въпросите за гласуването, което е един аспект от участието в политиката и обществото изобщо, така че не би следвало да ни интересува само по избори.

Измина четвърт век откак в България започнаха промените към пазарна икономика. Четвърт век не е малко време. Дори да не е достатъчно за създаване на истински стабилни демократични институции, както изглежда личи от българския случай, вероятно е достатъчно поне, за да се променят много неща в икономиката и качеството на живота.

Това е препратка към статия във вестник "Сега", която публикувахме с колегата ми Илко Йорданов. В статията се противопоставяме на елитизма на българското образование и ранния подбор на децата според техните способности и настояваме за едно по-демократично образование.

Тези дни широко бе коментирано изследване на международната благотворителна организация “Оксфам”, според което най-богатият 1% в света държи 48% от световното богатство, докато 80% от световното население държи само 5,5%.